Пиесата

нам, че постъпката ми е дръзка. Да превеждам Уилям Шекспир!? Хамлет! Най-дръзката! Знам, че пипам там, където скърца. Разбира се. Дали ме е страх, че ще пострадам, че може пръстите ми да бъдат смачкани? Разбира се, но по-добре така! По-добре ми смачкайте пръстите или дори ръцете тук, в интернет пространството, отколкото да ми разбиете главата с книгата или дори с целия тираж; бам с тиража по кратуната; когато издам тази книга, ако изобщо я издам, защото аз възнамерявам да издам пиесата в малка книжка, ако Е рекъл Господ. Искам първо да видя дали това, което пиша ще се хареса и чак тогава ще се обърна към услугите на полиграфията. Проявявам хитрост, но как иначе?! Аз нямам коректив. Не зная дали пиша добре. На никого до сега не съм давал тази пиеса. Вие сте първите хора, които я четат. Единствено съм я декламирал сам на себе си, в стаята, милиарди пъти, размахвайки ръце, разпенявен, при спуснати пердета и завеси.

Моля, кажете ми какво мислите за нея, но истината! Моля! Ще Ви бъда безкрайно признателен.

Постепенно ще качвам на сайта това, което напиша. Написвам страница, качвам я, написвам други две, публикувам и тях. И така нататък. Това, което ще четете не е окончателният вариант. Аз непрекъснато научавам нови неща за английският език, непрекъснато се ровя в оригинала и узнавам нови неща от текста, непрекъснато редактирам и коригирам написаното.

Това е третата ми пиеса. Първата се нарича “ОТМЪЩЕНИЕТО”. Нея не мога да ви покажа… за сега. Изпратил съм я в театър “София” за конкурса Съвременна българска пиеса. Аз нямам амбиция за спечелване на награда, но много се надявам уважаемото жури, хора от които съм много респектиран, да ми драснат някаква рецензия; просто няколко искрени думи. Даже им обещах за градинката на театъра една голяма магнолия, ако ми напишат мнението си; аз имам разсадник за магнолии, с това се занимавам. Предлагам подкуп, инициирам корупция, но не искам награда. Моля само за няколко искрени думи. Пиесата всъщност е един своеобразен съдебен процес. В нея аз казвам истината в очите на един мой приятел. Това е много тежко и за двамата; абе по-тежичко ще е за него; на мен не ми мига окото; за него това ще е наистина тежко, защото животинското в моя приятел преобладава над човешкото. В един роман, роман, който пиша от осем години, този мой приятел от животно се превръща в човек. Това е моят сценарий за него – Йово Кралев Василевски; това искам аз от него. Пиесата всъщност е глава от един от разделите на романа. Тя се появява някъде около четиристотната страница. Ако пиесата се прочете самостоятелно, вероятно читателите не всичко ще разберат. Все пак аз не мога да изпратя в театър “София” целия роман, защото той още не е написан, а и конкурсът е само за пиеси. Сюжетът на “ОТМЪЩЕНИЕТО” не е основният сюжет в романа. Това е една от паралелните сюжетни линии. Драматично е. Когато прочетете пиесата “ОТМЪЩЕНИЕТО”, не си мислете, че аз съм някакъв жесток и брутален човек, който иска да си отмъсти на Йово Василевски и да го съсипе или да го смаже! Напротив, аз даже съм си много свестен… е добре де, свестен на половина, петдесет на петдесет; аз просто искам той да се превърне от животно в човек, защото сега човешкото в него хич го няма.

Втората ми пиеса още не е написана. Всъщност аз в момента я пиша по произведението на Достоевски ЗАПИСКИ  ОТ  ПОДЗЕМИЕТО. Нарича се АНТИГЕРОЙ. Това са размислите на парадоксалиста сто и тридесет години по-късно. Ето началото:

АНТИГЕРОЙ

моноспектакъл

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

РАЗКАЗВАЧ – той е мъж; с парадокси в главата е той; назовава себе си антигерой; появява се през цялото време, даже повече от необходимото се появява.
ГЪШЕ  ПЕРО – не се появява никъде в пиесата; Антигероят споменава за нето;

 

Много важна забележка:
          Четох някъде, ако не бъркам, че Достоевски е критикуван за това, че не дава изход и шанс на своя герой, на своя антигерой. Говори се даже, че едва ли не, писателят го бил оставил. Напротив! Оставил го е!

Втора много важна забележка:
          Гъшето перо никога не е виждало сестрата на Парадоксалиста.
Ако оня Ви каже, че перото я познава, нe му вярвайте! Възможно е перото да знае, че Антигероят има сестра, но никога не се е срещал с нея.

 

ДЕЙСТВИЕ  ПЪРВО  И  ЕДИНСТВЕНО

СЦЕНА ПЪРВА


 
Измислен съм!
Измислен бях!

Историята също!
Измислен от перо могъщо,
тогава, нявга, за да каже,
това перо, и да покаже,
че съм умиращо явление
от малко старо поколение.
Но аз не бива да умирам,
а даже мога да позирам
на някой талантлив художник,
с перо от гъска във ръката…
… и нарисува ме безбожник,
… и с парадокси във главата.
Това е писано под петолиние.
Със него почва повестта.
Но прочетете, драги! Зима е!
Защо да хъркате до пролетта!?
Това е писано преди години-ии…!
Обстоятелства на обществото-оо…!
Защо-оо? И по какви причини-ии…?
Къде се дянало доброто-оо…?

А Феодор Михайлович ми заповяда
да се родя отново и разкажа,
но вече не като антика
и като престаряла стража,
… и обществото ще ми вярва-аа,
… и бъдещето ще покажа-аа…
… и нареди ми да записва-аам…
Тогава не като антика-аа…!
Тогава ще съм изкопаемо-оо…!
А изкопаемото ще извика-аа…
От мястото му полагаемо-оо…
А изкопаемото ще е вече ново-оо…,
и парадоксите модерно слово-оо…

Пауза.

Записвах… Скоро се оказа,
година ли една отмина,
че редактира някой всяка фраза
и подражанието на Христос замина…
Таман това започвах да описвам,
а подражанието носело зараза…
Зараза някой, нелечима каза;
накрая критиката я отряза.
Критиците – свине!
Редакторите – …
Вдига си ръцете пред главата и ги силно клати. Пръстите му са леко свити и разперени като орлови нокти. Мръщи се и се зъби. Последната дума се произнася през зъби; докато се зъби. Зъбите са му силно стиснати, неизмити и жълти. Пеняви се.

Това са думи на приятеля ми Феодор,       (Преиграва.)
От него ще изискате обезщетение!       (Преиграва отново.)
Това й липсвало на повестта?!?!       (Преиграва и повишава до фалцет.)
Какво трогателно смирение!     (Отново преиграва, но с нисък глас през зъби.)

Това е негово произведение!
Ама това е оправдание,
изречено като признание.
А аз съм нещо друго… Неутрален!
Умишлено потънах във застой,
не искам също и да съм банален.
Банален беше той!
Не искам и да съм герой.
Но критиката го отряза-аа…
Къде се дянало доброто-оо…?
А някой редактира всяка фраза-аа..
И нареди ми да записва-аам…

Пауза.

Сега започвам друго да описвам,
сега започвам друго да разказвам,
съвсем обратни думи ще нанижа;

Слага си ръката над очите и гледа публиката.

удобно сте заседнали без грижа!
Безгрижието е таман блаженство!
Блаженство е таман;
когато имаш и пари до там,
в мазето да останеш сам.
А той тогава ме остави,
а бях чиновник за да ям.
На Феодор не му се нрави;
чиновникът не се развивал правилно;
и на сестра ми скоро се обади,
шест хиляди парици взе,
пред мене скоро ги извади
оставката ми той прие.
Засели ме в оная дупка;
и без това живеех там.
Не искам да излизам! Чупка!
Оттук насетне ще съм сам!

Пауза.

Със гъшето перо в ръката,
човекът искаше заложник…
… и нарисува ме безбожник;
… със парадокси във главата.

Пауза.

Забравих нещо важно за момент!
Перото правеше експеримент.

…………………………………………………………………………………………….

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>