Идеята

екста тук е малко тягостен. Моля да ме извините, но това е част от моя живот. Аз също трудно понасям това. Ако искате не четете долните редове.

Моята идея е да преведа тази пиеса и да я издам като малка, красива книжка. Идеята не е възникнала просто така, от само себе си, като самоцел. По-далечната ми идея всъщност е да пиша и да издавам книги. С Хамлет започвам. Все още нямам достатъчно смелост, а също и пари; ха, но имам таен план. Ще бачкам много, ще продавам дървовидни божури и магнолии, клиентите ще ми плащат и аз ще издам първата си книга, малка, но хубава, красива, прекрасна, впечатляваща, трудно забравима, не просто запомняща се, а трудно забравима, разбирате ли; това ми е целта, а после втората книга, и така, и така, и така… Целта ми е книгите да остават в паметта на читателя, но не на всяка цена. На първо място те трябва да бъдат красиви и достойни; е с Хамлет това е лесно, Уилям Шекспир се е погрижил. Ако една книга не е достойна, не бива да бъде издавана! Често лошите и недостойните неща също са трудни за забравяне. За съжаление това е точно така.

Пиша два романа, даже три. Вече споменах за единия в предните бутони. Голямата тема на романа е истинската любов и истинската жена, като реално съществуващи неща, не само на теория, а и на практика. Анна Мария е главната героиня. Тя е високоморална, честна, но дълбоко в сърцето си разрушена и ужасяващо мъртва. Тя мърда, движи си, храни се, мисли се за жива, но не е. Говоря й това от десетина години, а тя почти ме унищожи… опита се… успя… но аз оживях. Ликвидира ме, защото открих нейната тайна и се опитах да я предпазя от самата нея. Ликвидира ме, защото започнах да й се противя. Ликвидира ме, защото я застраших, застраших системата, която Анна Мария е изградила. Това е тайна система за потискане, превъзпитаване, промяна, а също и унищожаване на обкръжаващите я хора, с цел постигане на лична сигурност. Спасиха ме трима човека – единият е албанецът, за който Ви разказах, другият е мъж с шоколадов цвят на кожата, сирак, два метра висок, със сърце за трима и душа за четирима, третият е един арменец, светогорски монах, прекарал на Атон седемнадесет години. Анна Мария е истинска, тъй както и всичките останали герои на романа. Те са живи, а историята е една истинска история. Изпепеляваща!

Знаете ли, аз наистина знам главния проблем в живота на Анна. Опитвам се да й го обясня, за да я защитя. Написах над сто страници за да опиша това потайно нещо, скрито дори и от нея самата. Дяволска работа! Открих дори и четири книги от световната литературна класика, които описват живота на главната ми героиня; белким разбере. Тези книги описват четирите етапа от живота на Анна. Те са написани от четирима велики писатели, живели в различни времена и на различни места. Слушайте!

Първата книга описва първата част от живота на Анна. Това е романът на Виктор Юго Парижката света Богородица. Анна е Есмералда, циганката, която обичат всички хора на Париж. За това мога да говоря… часове ли казах?… дни!… и месеци!… години даже! Та Есмералда не е Есмералда, а Анес; не преигравам и не си съчинявам мои приумици; видях това чак, когато прочетох за четвърти път книгата. До тогава не бях забелязал, че Есмералда е Анес. Моята героиня също е Анна. Това е съвпадение, но истинско съвпадение. Знам книгата наизуст. Всички на практика убиват момичето. Тя е най-чистата и най-невинната, но всички я убиват. И католическият свещеник, и любовта на живота й, оная измет капитан Феб, нещастникът мръсен; и майка й Калчищната я убива, тя също не й пуска ръката, мислейки си, че Есмералда е изяла детето й; така невинната не успява да избяга от преследвачите; и мъжът й, другият нещастник, той също я убива; предпочете себелюбецът козичката, спомнете си; и дори Квазимодо й подписва смъртната присъда, когато изпотрепва нейните защитници, мислейки ги за заплаха; нелепо недоразумение. Единствено предводителят на скитниците и скитниците се опитаха да я спасят, но така и не успяха; накрая я обесиха невинна. Това е страшната рана, оставила отпечатък в живота на Анна Мария, но има и други причини тя да живее мъртъв живот. От един момент нататък тя самата се оказва мотора на личната си лошотия; о, какъв мощен и унищожителен мотор се оказва тя! Темата на романа е изграждането на истинската, съвършената жена. Темата на романа не е отмъщението заради тежко детство, което само по себе си е много сериозна тема. Имало е истински жени. Има и сега. Ударите оставят рани. Болката крещи за отмъщение, но това е несъвършено и тривиално; доста рационално, но скучно; довежда нова тревога и прогонва покоя и мира; половинчато решение е. Мен ме интересува лечението на душата. Аз се интересувам от изграждането, не от разрушенията. Преди всичко ме интересуват верните отговори.

Направих подробен план конспект на четирите книги и го дадох на Анна, но тя така и не повярва, че се е превърнала в чудовището, което е. Тогава аз прибягнах до друго мое страшно оръжие против нея. Чуйте! Това е едно друго момиче, мръсно и долно, но с чисто сърце и бистър ум; една перла… пречиста, седефена перла. Тя проституира. Принудена е. Много по-чиста е и съвършена от Анна, много по. Стоеше до пътя. Спрях колата и й казах: “ – От днес спираш да проституираш и тръгваш по пътя на съвършенството! Ти ще бъдеш пътеводната звезда за Анна Мария! Искам ти да си нейният пример!” Говоря Ви за истински събития. Разказал съм всичко това на Анна. Тя погледна скептично. От три години не знам къде е момичето. Не е толкова лесно да се случи това, което искам. Някъде изчезна. Знаете ли какво представлява онзи престъпен свят?!? Романа ми обаче, е жив. Бъдещето ще покаже. Ще Ви държа в течение. Господ ще помогне. Където Господ помага, кой може да пречи?!? Момичето е бяло, с дълги, черни, прави, гарванови коси. Тя е музикант, инструменталист. Свири от много години на чело, знае няколко езика, изпълнява старинни и църковни мелодии. Принудена е да проституира. Тя ми каза каква е. Каза ми “– Знаеш ли каква съм аз?” – отговорих “ – Не.” – и продължи “ – Ами, аз съм такава: От всяка развратна жена може да стане проститутка, но не от всяка проститутка може да стане развратна жена. Разбра ли? Аз съм тук по принуда.”

Знаете ли още нещо? Има една книга, която съм чел стотици пъти и винаги съм плакал. Книгата е скрила голяма тайна в себе си, но аз открих тази тайна. Написана е върху самите редове, не помежду тях; лесно е. Екзюпери всичко е драснал, само трябва да се чете със сърцето; очите са слепи. Там се появява Анес. Точните й думи са: “– Там откъдето аз идва-ааам…”. Но тя не знае откъде идва, защото е долетяла под формата на семе. Да, Розата е самата Анес, Анна Мария. Тя идва от Греевския площад, където преди миг е била обесена. Това разбира се е алегория, а и тайната на книгата е съвсем друга, но действително Розата идва от там. Тя вече не е невинната Есмералда, а ранена и искаща да си отмъсти жена, която не знае нито откъде идва, нито накъде отива, нито коя е, нито какво търси там, на тая планета. Розата не знае защо е такава, знае само, че трябва да унищожи всеки, който се изпречи пред нея. Познахте, Малкият Принц е втората книга. Това е вторият етап от живота на Анна Мария. Това е едно голямо падение на женския образ в сравнение с образа на Есмералда. Та тя изгонва единствения си приятел от собствената му планета! Не само! Малкият Принц е най-чистият и най-невинният образ в световната литература, по-чист дори от Альоша от Братя Карамазови на Достоевски. Точно такъв човек изгонва тя от собствената му планета; после съжалява, но дали? Розата постепенно се утвърждава в лошотията си и пропада още повече, но не завинаги, надявам се. И Вие хранете надежда!

громното й падение не е в книжката на Екзюпери, а в най-страшната антиутопия за всички времена, а вие отново отгатнахте. Това е 1984-та. Третият житейски период на Анна Мария е тежката артилерия. Тя усъвършенства своите умения да подчинява, унищожава и контролира хората. Вече не прогонва и унищожава само невинното момче със златни коси, а всички, до които се досегне, въпреки че да убиеш душата на Малкия Принц вече е достатъчно тежко престъпление. От кого се пазиш и защитаваш, драга моя… от кого? От Малкия Принц ли? Е, мен няма как да ме излъжеш. Казвам се Миро. Правя се на луд, зяпам в тавана, но отдавна съм разбрал какво и колко струваш, сърбал съм ти попарата. Ти си срам за женското съсловие. Осъзнай се и не петни името на това съвършено и прекрасно творение – жената! Оруел е описал третия кошмарен период на живота ти, Анна, сърди се на него! Ха сега да те видим! Отиди при него и му се нацупи! В неговата книга, ти Анна Мария, си в ролята на Големия Брат, ясно ли ти е? Големият Брат вижда всичко, контролира всичко, подчинява всичко и убива всеки, дори и тези, които са си признали и са капитулирали. Първоначално ги оставя за две-три седмици да пият питие… в кръчмата под кестена ли беше?… а после те изчезват един по един, така за всеки случай, дори тези, които са му се покорили и са си признали; семето на мисълта срещу нея (него) може да покълне някога отново. Където е текло пак ще тече. Разбирате ли, той (тя) ги убива ей така за всеки случай, не за удоволствие, а заради сигурността. Така прави и Анна. Тази подробност аз не бях забелязал, когато четох книгата за първи път преди двадесет години, но тя е изключително важна. Прочетете и ще Ви се изясни! Кафенето под кестена! Двамата професори стоят видимо спокойни, но дълбоко измъчени. Те пият от онази гадна напитка, забравих вече каква, а всеки следващ ден е еднакъв с предишния. Царува апатия, безветрие, разложение. Нима? Но има проблем. Питието е едно и също от години; отвратително на вкус. Ах какъв силен момент! Понякога, всъщност рядко, но винаги, абсолютно винаги и неизменно, някой от хората там изчезва. Един по един всички изчезват. Значи има проблем. И човекът престава да идва повече под кестена. Той ги убива, Големият Брат ги убива. Но защо? Знае ли той какво би щукнало в главите на ония професори?! Знае ли? А трябва да е сигурен! О-хоо, почакайте малко! Значи не знае! А нали знаеше всичко? А може би вижда и знае?  Вижда и разбира, Големият брат, че съпротивата в сърцата продължава?! И в двата случая той е губещият. И ако знае, и ако не знае. Ако не знае какво си мислят победените и ги убива за всеки случай, то тогава той не знае и не вижда всичко, въпреки полицията на мисълта; спомнете си! О, какъв слабак и нещастник! Ако обаче, Големият Брат знае, че онези под кестена, видимо сломените, продължават да му се противят…всичките… защото той премахва всички тях, един по един… тогава той съвсем не ги е победил, а само ги е убил. Така прави и Анна. Той знае какво си мислят, знае, че му се противят, но не ги е победил. О, какъв слабак и нещастник! Чувства се застрашен; и е застрашен. На Големият брат му е необходима сигурност. На Анна също.

Едното работно заглавие на първата ми пиеса е “ Дълбоките тайни на сигурността ”. Тази пиеса съм дал в Театър “София”, но под заглавието “ОТМЪЩЕНИЕТО”. Там Анна е едно от главните действащи лица. Именно нейният образ остава най-отворен, най-незавършен. Образът й ще бъде завършен в романа. В пиесата “Отмъщението” аз всъщност казвам в очите на главният герой, какво мисля за него. В тази пиеса той така и не се появява. Не се появява за да не го разкъсаме, защото сме му много ядосани. Аз съм му ядосан, но също и другите, говорил съм с тях. Той е третият убиец на Анна Мария. Преди него има още двама. Ще публикувам пиесата тук, в този сайт, но след година, когато отмине конкурсът в театър “София”.

Извинете ме за мрачното настроение! Мислех, че няма по-голямо падение от състоянието на Големия Брат, но се оказах неправ; има. Описал го е Достоевски в “Братя Карамазови”. Ако имаш властта на Големия Брат какво повече ти трябва?!? О-оо, неговата власт е нищо! Тя е несъвършена власт. Тя лесно може да бъде подкопана. Ще бъде подкопана от пролите. Така казва самият Оруел. Надеждата ни е в пролите. Това били простите хора, неподвластни на Големия Брат. Дали Оруел е чел “Братя Карамазови”? Намерили са им цаката и на пролите. В “Братя Карамазови” има един тайнствен герой който за сега ще запазя в тайна. Тъкмо той олицетворява четвъртия период от живота на главната ми героиня. Оня тайнствен герой на Достоевски, пред когото Големият Брат е малък, ама много малък брат, “невинно” яренце, им е намерел цаката и на пролите. Всъщност това наименование ми прилича малко на пролетарият; непрекъснато спекулират с пролите и ги карат да вършат мръсната работа, малко ми се гади, но Оруел е използвал този термин, ще го използвам и аз. Анна Мария е достигнала до още по-големи дълбини, до още по-голямо падение от това на Големия Брат. То не е вече падение характерно само за жените. Съвършеното падение с отрицателен знак. То е неполово падение, с безполова същност, безполово състояние, подобно на самия дявол, гнусно; среща се както при жени, така и при мъже. То е характерно за тези, които са преминали духовно през състоянието на Големия Брат, но сърцето им не се е заситило; искат съвършена сигурност. Описано е в думите и делата на един… на онзи тайнствения герой на Достоевски, който аз, за сега ще запазя в тайна.

И така, идеята ми е да напиша моя роман за истинската любов и да го покажа на читателите, а също и на Анна Мария. Надявам се, когато тя го прочете, да се промени и да се превърне в истински човек, в истинска жена. Дотогава трябва да си извоювам име на добър писател, да напиша много книги и да спечеля доверието на хората. Моят роман е моето оръжие. С него аз постъпвам така, както е постъпил самият Хамлет преди четиристотин години, когато решава да покаже онази пиеса на чичо си и се надява чичо му да не издържи и да си признае престъплението. Прочетете какво казва самият принц на Дания в края на второ действие!

………………………………………………….

Нуждая се от друго доказателство.
Пиесата е моето оръжие.
Извършил ли е чичо ми предателство?
Пиесата е тайната врата.
Приятелю, търпение до края!
Да се допитаме до съвестта… на краля!

По същата причина пиша и пиесите. Те са моето оръжие. Когато започвам пиеса, винаги си представям, че тя трябва да бъде показана пред някой. Аз пиша за този някой. Започвам с Трагедията на Хамлет, принца на Дания. Дано Ви хареса!

4 Responses to Идеята

  1. Любо :

    Здравей Миро,
    Много се радвам да чета творбата ти и да видя че си работил по такъв богат творчески план.
    Любо

  2. Миро :

    Мерси Любо!

  3. Нели :) :

    Привет!
    Идеята ти да превеждаш е прекрасна! Аз самата превеждам и знам какъв труд е.
    Подкрепям и желанието ти да издадеш! Браво!
    Бих искала да добавя линк към сайта ти в моя собствен – за личното ми творчество (http://stwrathwriting.wordpress.com). + кратка анотация.
    Пиши дали си съгласен!
    Това е обработена стратегия при новобранците блогъри – аз съм един (една :д) от тях. Като размяна на банери, популярното „да станем приятели“, знаеш: „ще сложа връзка към сайта ти, ако и ти сложиш връзка към моя.“
    Усмивки

    • Миро :

      Благодаря за милите думи! По принцип не държа да имам линк към сайта ми някъде. Аз пиша просто заради самото писане, но и заради читателите, които ще прочетат написанота. Въпреки това, не се боря за читатели по никакъв начин. Всъщнос пиша в името на Истината и толкова. Гледам на писането много сериозно. Не пиша нищо, което няма снмисъл и не води до друго смислено нещо. За мен в една творба винаги трябва да има нещо, което е свързано с някаква поука, във всички случаи с висок морал и никога със скучни неща като например нищоправене, консумация на материални неща, или отдаване на ниски страсти, просто заради задоволяването на ниските страсти. Нужна е вътрешна борба! Изпепеляваща вътрешна борба! Всичко останало е скука и не се заслужава.

Вашият отговор на Любо Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>