Действие първо

ЪРВА СЦЕНА

 

Пред двореца. Франциско стои на стража. Влиза Бернардо.

Бернардо

Кой е там?

Франциско

На място! Спри!

Открий се! Името кажи!

Бернардо

За Краля!

Франциско

Бернардо ли e?

Меча свалям!

Бернардо

Бернардо, да!

Франциско

Пристигате на мястото и на часа.

Бернардо

На полумястито, ако говорим за нощта.

Франциско

Благодаря! Но нещо ме терзае.

Студ ужасен!

Бернардо

Да, така е!

Дано е само от студа!

Кажи за стражата? Стаил си дъх.

Франциско

Не шавна плъх.

Бернардо

Марцел, Хорацио, защо са закъснели?

Сега е полунощ, къде са те?

Отивай да поспиш!

Франциско

Постой и виж! Пристигат?

Кой е там?

Влизат Хорацио и Марцел.

Хорацио

Не ида сам.

Марцел

За Дания и краля!

Франциско

Спокойна нощ!

Марцел

Не искам да гадая. На кой предаде поста?

Франциско

Бернардо е.

Уплаших се през тази дълга нощ.

Излиза.

Марцел

Бернардо! Т-чът!

Бернардо

Марцел! Хорацио със теб ли е?

Хорацио

На път, но вече е при вас.

Бернардо

Хорацио, здравей!

Привет Марцел!

Марцел

А съществото се е появило?

Бернардо

До полунощ го нямало. За в бъдеще, не знам.

Марцел

Хорацио да бъде там! Нали не вярва;

и че си измисляме твърди;

били сме заблудени аз и ти;

били сме уморени…

Но този призрак не веднъж дойде.

Нали го гледахме!? Не съм дете.

Сега сме трима; бързо го поканих,

приятеля, Хорацио поставих,

на нощна стража, и ако потрети,

това явление среднощно,

да може той, Хорацио, нарочно,

да провери, да види и се убеди,

да поговори с него…, ако не заспи.

Хорацио

Но престани! Ще чакаме напразно!

Бернардо

Седни! Ушите взе ли си?

Гледа му ушите.

Прекрасно!

Слушай пак!

Отново ще разкажем как,

какво и как се случи и през двете нощи.

Хорацио

Бернардо, дай ни знак! Бернардо, разкажи отново!

Бернардо

В нощта, когато ярката звезда,

на запад от Полярната изгря

и тръгна да краси небето…

…а и сега е там, където,

завари я през нея нощ

един часа след полунощ.

Марцел и аз…

Влиза призракът.

Марцел

Мълчи! Пристига! Ето го отново!

Бернардо

Досущ прилича на покойния ни крал.

Марцел

Хорацио, нали си смел, нали си учен!?

Кажи му дума! Думичка поне!

Бернардо

Не ми напомня другите крале.

Напомня моя. Или бъркам?

Хорацио, отговори!

Хорацио

Почти! И даже съвършено!

Започвам тука постепенно

да се изпълвам с ужас.

Бернардо

Очаква да го заговорим.

Марцел

Попитай ти, Хорацио! Сега!

Хорацио

Какво си ти, превзело мрака,

със войнствен образ, в който аз,

доскоро гледах всяка власт…

Покойният ни крал!

Речи!

Заклевам те!

Проговори!

Марцел

Обиди се!

Бернардо

И тръгва!

Хорацио

Спри! Отново те заклевам! Говори!

Призракът излиза.

Марцел

И даже дума не издума.

Бернардо

Хорацио, поради що трепериш?

Сега и ти си заблуден?!

Или си просто изморен?

Или си тъй озадачен?

Отговори сега на нас!

Хорацио

Прибирам думите назад.

Сега свидетелстват очите.

А щях да кажа, че познат,

сънувах сън, ако ушите,

едничкият свидетел бяха…

…сега очите го видяха.

Бернардо

Нали на краля ни приличаше, нали?

Хорацио

И както той на себе си, така и ти!

Дори и същата, оная броня,

норвежците, с която е прогонил,

на раменете същата облякъл;

норвежеца надменен е посякъл…

…със нея и поляците сразил…

…а образът му е такъв, един сърдит

и над последния поляк в снега убит.

Лицето му… едно, такова, строго;

и отговори малко, а въпроси много.

Марцел

Във тъмния и мъртъв, нощен час,

със твърда стъпка и войнишка чест,

веднъж и втори път обиколи до нас,

обиколи и не остави вест.

Хорацио

Това за нас е тежък знак,

за нас и нашата държава.

Въпросите защо и как,

без отговор не ще оставя.

Порази, скърби, смут, жарава…

Това навярно предвещава?…

Тревога е! Каква, не зная.

Марцел

Седнете тук и ако някой знае,

да обясни на всички ни каква е

причината за странното явление,

за тази стража и голямо оживление.

Защо оръжия отвънка се поръчват,

а денем бронзови топове се отливат

и нощни караули ни измъчват,

пристанища наемници заливат,

със сила по-могъща от вълните?

Защо работниците са във пот и кръв?

Защо са нощите наети като дните

и тружениците безропотно дерзаят?

Да каже, който знае! Аз попитах!

Хорацио

Мълвата е! Ще кажа… я опитах…

Завистникът със гордата осанка…

…бе, знаете, повикал на война,

покойния ни крал, чиято сянка,

преди минути само прелетя.

Завистникът е Фортинбрас – Норвежки,

подбуден от съпернически дух,

отдал се на капризи нечовешки,

самонадеян, заслепен и глух…

Двубоят с Хамлет, отначало равностоен,

храбрецът, кралят, и владетел наш,

и самодържецът на Дания достоен,

познат на всички ни и верен страж,

постигна ослепителна победа;

срази във боя Фортинбрас.

А договорът сключен със съседа,

подписан с меча в оня час,

и запечатан със кръвта на победения,

гласеше, който гибел притежава,

със гибелта си губи своите владения,

а победителят един ги заслужава.

Заложил бе и Хамлет своите земи,

за да ги вземе Фортинбрас, ако го победи!

Сега е възмъжал синът на Фортинбрас Норвежки;

във него завистта извира,

забравил бащините грешки,

тълпа разбойници събира.

Безумната му смелост е това!

Решен със меч, насилие страхотно,

земите на баща му да си върне,

със сляпа лакомия на животно,

което скоро може да повърне,

събира армия и се подготвя за война.

Това е коренът на тези наши стражи,

причината за нашите приготовления.

Синът на Фортинбрас ни мрази!

Това е! Нямам никакви съмнения!

Бернардо

Това е също мое мнение.

Така и призракът – видение,

досущ самият крал покоен,

и за войните отговорен,

обхожда стражата сърдит,

умело във нощта прикрит.

Хорацио

Това за нас е черен знак,

и този знак ни помрачава,

това е непрогледен мрак,

беди ли нови предвещава?

Така и в Рим преди столетия,

в годините с голяма слава,

току преди смъртта на Цезаря,

гробове зейвали тогава.

Една камара хора, сиви;

от гробниците иде всеки;

по пътя виели гъгниви,

завити в погребални дрехи.

Със тази армия мъртвешка,

безброй поличби се явили,

ведно роса и кръв човешка,

земята скоро оросили;

и още нечовешки сили,

звезди със огнени опашки,

на своите закони верни

дори небето прекосили,

а мътни, даже чисто черни

петна по слънцето избили…

Накрая водната звезда,

която на моретата нарежда,

потънала във тъмнина,

със мрака също и довежда,

очакването, трепета, страха,

като пред Праведния, Божи съд.

Така и днес, столетия насам,

а римското величие е спомен,

но небесата ни вещаят, знам,

едно и също… знак съдбовен.

Видението предвещава,

какво ще става на земята.

Какви ли семена посява,

потънало във тъмнината?

Но вижте! Иде пак! Отново сам е!

Призракът се появява отново.

Спирам го, каквото и да стане!

На място! Спри се! Говори!

Каприз на сетива, прищявка на очите,

във гърлото си ако имаш думи, говори!

Възможно ли е да постигна

за тебе мир във тази нощ,

за мен спасение след полунощ, проговори!

Ако известни са ти бъдещи злини,

които може да предотврати

едничка твоя дума, говори!

Ако дори си закопал,

проклето злато във земята,

но скоро си се озовал

до него в гробницата знатна,

а днес отново бродиш ти,

над грешното богатство, говори!

Пропява петел.

Но стой, каквото и да си!

Марцел ела!

Марцел

Да го ударя ли със меча?

Хорацио

Да… ако не спре!

Бернардо

Насам!

Хорацио

Натам!

Призракът излиза.

Марцел

Като вятъра неуловимо… и замина!

А силата ни е направо смешна,

и царската осанка обругахме,

и тактиката ни комай погрешна,

а ударите ни обидна подигравка.

Бернардо

Видях, че искаше да проговори,

петел, обаче го пресече.

Хорацио

Петел едва изрече една присъда честна,

а гузната му съвест заговори и го стресна.

Вестител е петелът на зората,

когато със тръбата си позната

събуждал е душата на деня…

Тогава всички духове игриви,

от суша, въздух, огън и водата,

дочували на ранобудния тръбата…

…тогава скоро, мигом, бързо, презглава,

се втурвали към своята земя,

а днес видяхме, че се потвърди,

което слушали сме отпреди.

Марцел

Щом чу петела, призракът избяга.

А знаете ли, че когато е на прага

Великото, Христовото Рождение,

петлите кацали на покрива за бдение

и пеели оттам петльови псалми?

Тогава всички демони и таласъми,

прогонени, не смеели да шукнат;

на маговете и суетните такъми,

дори сами понечвали да хукнат.

Тогава също и звезди не гаснат,

дори една невиждана се появила,

а времето е пред светия празник,

нощта е пълна с благодатна сила.

Хорацио

И аз отколе вярвам на това.

Но виж зората, в ямурлук от светлина,

прескочи мигом източното било,

помоли мило стражата да вдигнем,

претича, смигна и поруменя.

На принца Хамлет, тука настоявам,

пред него всичко точно да повторим!

Главата си, живот, богатство давам,

че призракът на нас не проговорил,

на принца ще отвърне щом го зърне.

Съгласни ли сте всички на това,

това, което ни зове дълга?

Марцел

Разбира се! Това е чест за нас!

Дори се сетих де е Хамлет.

Излизат.





ТОРА СЦЕНА


Зала в замъка.

Тръбен звук. Влизат Кралят, Кралицата, Полоний, Лаерт, Волтиманд, Корнелий, и Хамлет сред свитата.

Кралят

Макар, че паметта за гибелта,

на скъпия ни сродник да е жива,

и даже редно е да пари още,

отвътре изтерзаните ни мощи,

а редно е и Дания скърбяща

със жалните си вопли да изпраща

навсякъде известия за мъка,

въпрос е на морал, а не заръка.

Превърната в едно скърбящо изражение,

макар и Дания да страда жално,

лицето й е набраздено и печално,

но разумът над чувствата надмогнал,

ни кара мъката да превъзмогнем,

и брата спомняйки си по-разумно,

за нас да не забравяме безумно.

Това принуди и особата ни честна,

да подаде ръката си известна

на таз жена, която преди ден,

сестра се именуваше за мен.

На Дания нечуваната сила,

кралицата наскоро наследила…

Кралицата е вече наша!

И щастие не ще дарим на друга,

защото взехме нея за съпруга.

С едно око обляно във сълзи,

а радостта във другото гори,

и на сърцето половината жалее,

а другата се половина вече смее,

с еднакво силни щастие и мъка

от тази среща и оназ разлъка,

до гроба със цветята и сълзите,

а пред олтара с радост на очите.

Благодарности изричам пак,

мъдростта Ви е като позлата.

Та Вие одобрихте този брак,

за Вас принудата е непозната.

Сега за друго искам да призная.

Известен е на всеки тука, зная,

принц Фортинбрас Норвежки.

Та неговите, казвам, смешки,

защото са наистина такива,

защото не зачита силата на Дания,

обзет от луда, величава мания,

повярвал си, че ежби и раздяла,

пропукали са нашата държава,

след края на достойния владетел,

на всеки в тая зала благодетел.

Принц Фортинбрас! Синът на Фортинбрас!

Та Фортинбрас сънувал нещо,

което ще звучи зловещо,

постъпка, определям, твърде ниска,

че имал право да поиска,

онези, нашите земи,

които, зная отпреди,

спечели смелия ни брат,

убивайки врага коварен.

Принц Фортинбрас Норвежки!

За него толкова, но чуйте онова,

което днеска, тука ни събира.

Сега да пишем почваме писмо,

до чичото на принца Фортинбрас.

А кралят на Норвегия е болен,

във областта не подозира плана долен,

на племенника си такъв, един,

когото уважава като син.

В писмото информираме монарха,

че в неговото лично господарство,

и зад гърба му прекатурен от болежки,

синът му братов, принцът на Норвегия,

замисля негова си, войнствена стратегия;

набира армия, оръжие, храна,

подготвяйки народа за война.

Волтиманд, Корнелий, взимайте писмото!

Изпращаме ви със заръка щото,

да имате права за преговори само,

които са записани в това писмо.

За лични действия не давам разрешение.

Добрата воля обърнете в изпълнение!

Корнелий и Волтиманд

Покорни на властта във дъжд и пек!

Кралят

Съмнения не кътаме. Успех!

Корнелий и Волтиманд излизат.

Лаерте, слушаме, какво ще чуем ново?

Молба си имал. Казвай я каква е!

Ако молбата е разумна, знаеш,

не бива никак даже да гадаеш,

какъв ли отговор ще отговорим.

Но чукай и вратата ще отворим!

Или ще искаш нещо ново ти,

което кралят няма да дари?

Кажи!

Умът е верен на сърцето,

езикът е приятел на ръцете,

престолът близък е на твоя татко.

Молбата ти да чуем, братко!

Лаерт

Моля, господарю, за това,

във Франция честит да се завърна.

Дойдох във Дания сега,

за час, а и за миг дори да зърна,

венчавката и коронацията Ваша,

оттук желая Ви сполука!

Дълга, кралю, изпълних вече,

а и фантазията ми лети натам;

самата Франция не е далече;

дали е за добро, не знам,

но искам да се върна там.

Кралят

Да чуем и Полоний, твоя татко!

Полоний

Кралю, ще кажа, че синът ми разтопи

със своите молби сърцето бащино.

Накрая аз поставих с доста болка,

печата твърд на меката си воля.

И нека той натам да заминава,

а болката при мене да остава!

Кралят

Животът и годините са твои. Бягай!

Със дните свои разполагай; Лаерт!

За теб какво, о моя кръв и сине, Хамлет?

Хамлет

Премного кръв и колко малко син!

Кралят

Далеч от нас и в облак сив?

Хамлет

Напротив, лъч игрив във моето око боде.

Кралицата

Но престани, дете!

Махни онези цветове

от своето измъчено лице

и дружелюбно погледни

на своя крал и Дания!

Това са всеизвестни знания,

че всяко живо същество умира…

Така единствено намира

пътеката към вечността.

Сега ела и престани!

Не бива вечно свел очи,

да дириш във земята черна,

следа от твоя смел родител,

от твоя доблестен баща!

Хамлет

Разбира се, че всички ще умрем.

Кралицата

Но нека да се разберем!

Защо за теб това изглежда тъй ужасно?

Хамлет

Изглежда? Не! При мен така не става!

Пред мене, майко, нищо не застава;

пред моето, печалното лице,

така, че да изглежда то… каквото то не е.

И нито траурният плащ,

и нито непрестанните въздишки,

дори реките от сълзи на всички,

браздите много по лицето,

а също изражението, дето,

на погребенията много съжалява…

По тези признаци не се познава

дали наистина човек скърби.

Това са често дяволски игри.

Това са знаци лицемерни.

Човекът би могъл да ги играе.

Не бива да ги имаме за верни!

Неправдата около тях витае!

Скръбта лежи дълбоко в мен.

Не мога на нощта да кажа ден.

Кралят

Което чувам е похвално, Хамлет!

Това са твои дългове и право,

но се пази от мислене нездраво!

Достойно е да браниш бащината памет,

но длъжен си да знаеш, млади Хамлет,

бащата винаги оставял своя син,

тъй както е оставян той самин.

Синовен дълг е тази черна дреха,

която си наметнал за утеха,

но слушай, тоя жест човечен,

не бива да оставя белег вечен!

Повярвай, то не е благочестиво,

и ако търсиш мнение правдиво

на твоя крал, и сродник, и родител,

а думата ми не е поробител,

то знай, че мъжка скръб такава,

обида за останалите често става!

Обида и към волята на Бога,

издава също някаква тревога;

характер неустойчив, даже чух;

необразован ум и непокорен дух!

Смъртта оре на всяка нива!

Защо е тая съпротива?

Смъртта е редна и логична!

Защо е драмата ти лична?

Това е грях пред Бога, и пред естеството!

Дори пред мъртвия е грях защото,

това е философия говорена,

вратата смърт е винаги отворена.

Това ще бъде тъй! И утре и навеки!

Хвърли опечалените доспехи!

Хвърли завинаги печалните неща,

ела и приеми ни за баща!

И нека отсега светът да знае,

че който в Хамлет не познае,

един и първороден наш наследник,

за Дания ще бъде долен клетник!

А колкото до Витенберг, градът,

за гдето си подготвил своя път,

където ти желаеш да вървиш,

за да завършиш своето учение;

това на волята Ни противоречи

и нека тази моя дума прозвучи,

съвсем любезно, да останеш тук,

под нашата опека, и любов и дух,

и нека ти навеки си един,

сановник, наша кръв и просто син!

Кралицата

Недей отблъсква моята молба!

Обичан Хамлет! Остани! Ела!

Не се завръщай там повторно!

Хамлет

Покор-ррно подчинявам се, госпожо.

Кралят

Достоен отговор на доблестен наследник.

Започва да се стапя този ледник.

Желая да се чувстваш защитен

във този дом, където си роден.

По повод на това, кралице моя,

за Ваша радост и за радост своя,

с топовен изстрел да се известят

на всички чашите ни пресушени!

Наздравица ведно със гръм небесен,

а после и над замъка понесен…

Наздравицата нека известим;

кралице, моя, трябва да вървим!

Тръбен звук. Излизат всички освен Хамлет.

Хамлет

Да беше омърсената ми плът вода,

подобно мръсен сняг да се стопи,

а после искам да се изпари,

а с утрото като пречистена роса

да се завърне и да заблести!

Ако Всевишният не беше забранил самоубийството…

О, Господи, прости за мислите!

А как безсмислени, безплодни, и нездрави,

намирам този свят и ниските му нрави.

Ужасно! Пфу! Градина мръсна, запустяла!

Във нея и водата застояла,

и тръните, и мършата разложена,

и всякаква нечистота е разположена…

Такива почести ли заслужава

достоен крал на царствена държава?

Два месеца откак владетелят почина,

какви ти месеци, един отмина…

Пред моя крал, сегашният е смешен,

прилича на вампир в човек предрешен,

а любовта на моя към жената своя,

не бих сравнил със мерзостта на тоя.

Земя! Небе! Но как да си припомня!

До него тя стоеше като стомна.

Еднакво и красива и любяща,

за татко беше като свещ искряща.

А подир месец, слабата жена,

за месец, ако не, били са два,

за този месец даже не изтрила,

пантофките, с които придружила,

последните останки на бащата…

Едва затворила вратата,

пристъпила до новата постеля;

същинската, скърбяща Ниобея;

постелята на чичо ми. Ще полудея!

Животно безсловесно, ако бе,

без думи и без говор даже,

скръбта и то ще разбере,

и мъката си ще изкаже.

На майка ми сълзите ме сразиха,

за месец се преобразиха,

от капещи заради скръб и страх,

във радостни при втория й брак.

А чичо ми прилича на баща ми,

но както аз на Херкулес в съня ми.

Порочна, женска плът;

във ложето кръвосмесително кипят

покварените им тела.

Каква беда! И не е на добре.

Мълчи уста! Разкъсано сърце!

Влизат Хорацио, Марцел и Бернардо.

Хорацио

Принце мой, привет!

Хамлет

А Вие сте… Хорацио! Или не сте?

Хорацио

Покорен Вам слуга.

Хамлет

О не! Приятел мой, а аз съм твой.

От Витенберг дошъл! Защо?

Марцел!

Марцел

Господарю, мой!

Хамлет

Постой! За мен е радост да съм свой.

На Бернардо.

Привет на вас!

На Хорацио.

Наистина, Хорацио, защо от Витенберг си тръгнал?

Хорацио

Студент съм мързелив и скитник пъргав!

Хамлет

Да беше враг, ще наредя да траеш.

Не искам доноси във моите уши.

Не давам и на теб да се ругаеш.

Туй Хамлет няма да ти позволи.

Ленив не си, но тук ще станеш

и бързо, без да осъзнаеш,

ще те научим на пиянство…

Защо си в Елсинор?

Защо си в странство!

Хорацио

За погребението на баща Ви.

Хамлет

Каква младежка подигравка!

Не си ли тук за сватбена гощавка?

Хорацио

И там присъствах. Твърде бързо стана.

Хамлет

Това е сватбата на мама.

Венчаване по сметка.

И разходите за храна понамаляха,

но след като във кухнята разбраха,

каква храна останала от вчера,

храна от погребалната вечеря;

готвачите набързо я прибраха,

за маминия, сватбения пир,

начело с оня, новия вампир.

Кошмарен ден!

И най-прочутия си враг

ще искам да отиде в рая.

Кошмарен, гнусен, брачен праг!

Желая просто да не зная.

Хорацио! Баща ми! Виждам го!

Хорацио

Къде е господарю?

Хамлет

Тук вътре, в моята душа.

Хорацио

Достоен крал! И аз го помня.

Хамлет

Човек, а едновременно и мъж.

На сто години ражда се веднъж.

Хорацио

Видях го тази нощ и идвам да Ви кажа.

Хамлет

Кого?

Хорацио

Баща Ви.

Хамлет

Хамлет, моя татко?

Хорацио

Учудването, принце, успокойте!

Почакайте, минутка отделете!

Слухът сега за мен освободете!

А тези господа ще потвърдят,

дали Хорацио ще лъже тоя път.

Хамлет

Във слух съм. Бързо! Говори!

Хорацио

Бернардо и Марцел, другари тез,

пред портите на замъка нощес…

Това започнало от онзи ден…

И във безлюдната и тъмна нощ…

Едната нощ поканиха и мен;

да видя нещо страховито…

Стоели долу на открито,

когато във средата на нощта,

безплътен призрак във доспехи,

досущ покойният на Вас баща,

явил се бавно и огледал всеки,

от тези доблестни мъже. Така!

Лицето, мечът, погледът навъсен.

Това е кралят, няма колебание!

Преминал тихо, а часът е късен,

от стражата на малко разстояние.

И двамата треперещи стоели,

дори не смеели да проговорят;

Марцел, Бернардо, онемели,

запитайте ги, ще повторят!

Разбрах и скоро бях на място,

и часове преди зори,

духът във образ на баща Ви ясно,

пред мене също се яви.

А краля спомням си добре;

не ми изневерява паметта,

а разликите в двете ми ръце

са повече; говоря от сърце.

Хамлет

Къде е станало това?

Марцел

Пред замъка, където стражата стои.

Хамлет

Говори ли със него ти?

Хорацио

Опитах. Той не отговори.

За миг дори се усъмних,

че чувам неговите думи;

пропя петел във този миг;

баща Ви мигом се изгуби.

Хамлет

Невероятно е това!

Хорацио

За нищо на света не бих измамил.

Наш дълг е, тримата решихме…

Дойдохме и Ви известихме.

Хамлет

Разбира се… Това така ме плаши.

На пост ли сте довечера?

тримата

На пост!

Хамлет

И целият във броня?

тримата

От главата до петите.

Хамлет

До петите?

тримата

Напълно целият.

Хамлет

Лицето му не сте видели!

Хорацио

Премина със отворен шлем.

Хамлет

Сърдито ли ви гледаше?

Хорацио

Печален повече от разгневен.

Хамлет

А много блед ли беше?

Хорацио

Прекалено блед.

Хамлет

Погледна ли ви във очите?

Хорацио

Гледаше ни втренчено.

Хамлет

Да бях тогава заедно със вас!

Хорацио

Страхът и Вас ще завладее.

Хамлет

Разбира се, така е. А дълго ли стоя?

Хорацио

Броих до сто и си отиде.

Марцел и Бернардо

До повече броихме ние.

Хорацио

В нощта, когато бях на стража, толкоз!

Хамлет

Брадата му е посивяла? Тъй ли?

Хорацио

Каквато беше приживе, прости!

Брада на крал, със сребърни конци.

Хамлет

Ще дойда тази нощ със вас на стража.

Дали отново ще се появи?

Хорацио

Ще дойде, принце, непременно!

Хамлет

Ако ли призракът е като стария баща,

тогава лично ще го заговоря,

дори самият ад да се отвори,

за да ме принуждава да мълча.

Освен това ви моля да мълчите,

ако ли тайната не сте издали вече.

Пазете, драги, само за очите,

което разберете тази вечер!

Прощавайте сега!

Ще ви даря любов за преданост.

Ще ви открия във нощта.

тримата

Дългът към Вас е жив.

Хамлет

Дългът е малък! Любовта голяма!

Излизат всички, освен Хамлет.

Въоръжен! Духът на моя крал и татко!

Коварство черно подозирам.

Къде се бавиш, тъмна нощ;

към теб едни ръце простирам.

Но потърпи сърце!

И във дън земя да са зарити,

ще бъдат подлите дела открити.

Излиза.





РЕТА СЦЕНА


Стая в дома на Полоний. Влизат Лаерт и Офелия.

Лаерт

Багажа ми е в кораба. Прощавай!

Пиши ми, сестро, и не ме забравяй!

Използвай, вятъра, платната,

пиши на брата от сестрата!

Офелия

Нима съмнение у теб витае?

Лаерт

Ще спомена за Хамлет и за всички

любовни негови игрички.

Това, накратко, е преструвка,

сестрице, мила и дори,

ще назова дори целувка,

така безчувствена; прости!

Това е ранна теменуга,

прищявка пролетна, нетрайна,

израстваща със мартенския мъх.

Това е пролетна заслуга,

гощавка, кратка и случайна,

отблъскваща със лошия си дъх.

Офелия

Единствено това?

Лаерт

Това е! Просто го помни!

Човек израства в мускули и плът,

но заедно със този видим храм,

във него вътре, и по този път,

расте душа и ум за служба нам.

Възможно е да те обича днес,

без петънце от подла, долна мисъл,

но след като преспи нощес,

на сутринта ще бъде Хамлет слисан,

защото не е господар блажен

на неговата воля, а е роб…

…на потеклото си е задължен;

страхувай се, Офелио, до гроб!

А Хамлет има, знаеш, царски произход.

И цял народ от избора му ще пострада.

И ще е той глава на нашата държава;

прищевки има ли, не разсъждава.

Когато чуеш клетвите любовни,

повярвай толкова във тях,

доколкото ще можете свободни,

и без да имате частица страх,

едно да бъдете за Дания;

разбра ли, сестро, моите послания?

В опасност е честта, помни,

ако ли само за момент дори,

любовните игри приемеш,

и заедно с добрата си душа,

откриеш тайните на младостта…

…моминската си чест заемеш.

Брани се, сестро и живей във страх!

Пази сърцето си от лошите желания!

Далече стой от този грях,

че причинил е хиляди страдания.

Ще обеднее и девойката богата,

ако открие хубостта си нощем.

И както добротата без вина,

насред порока често е сама.

Така и червеят, подлец потъпква,

цвета заспал във пролетната пъпка.

Сестрице, умолявам те, внимавай!

Дори далече да е от опасния овраг,

моминството на себе си е вече враг.

Офелия

Благодаря за братския добър урок,

ще пазя смисъла дълбок в душата си.

А ти недей като наставник недостоен,

избрал отдавна пошлите дела,

излъгал себе си, че си спокоен,

да тъпчеш върху своите слова!

Възвишен идеал да ми поставиш,

на мен да сочиш трудната пътека,

а след минута само да забравиш,

какво е назначението на човека.

Лаерт

Не се страхувай ти за мен!

Влиза Полоний.

Баща ни иде.

Двоен, бащин благослов,

това е радост наша двойна.

Ела! За втори път сега,

ще се простим достойно.

Полоний

Лаерте! Още тук! Върви!

Попътен вятър духа вече.

Отдавна мачтата пращи,

на кораба очакват само теб.

Но малко думи ще издумам.

Бъди сега благословен

и бащините няколко съвета,

ги запомни от мен навеки!

У тебе зрелите си мисли запази,

недей зелените обръща на дела!

Бъди любезен и какъвто си!

Бъди естествен и недей простя!

В сърцето си приятеля изпитан,

с въже – стомана завържи!

Към непознатия бъди възпитан,

излишна близост откажи!

Кавги и караници ненавиждай,

но след като, и ако си въвлечен,

врага си смело прегази,

бъди за него ужас вечен!

Оценките ти нека бъдат мудни,

а чутото – учител превъзходен;

устата твоя да е непробудна,

слухът, пределно бързоходен!

Недей за дрехите пести пари,

и винаги обличай се изящно!

Човек по облеклото си личи,

а видните французи са наясно.

Пари не вземай, нито давай в заем!

Парите взети носят разхищение!

А дадените с чисто намерение,

потъват с дружбата; къде, не знаем.

Най-важното е, тука, на земята,

със себе си да бъдеш много честен,

така и ти ще си известен,

и както слънцето върви подир луната,

а тя отново подир слънцето изгрява,

така и честността ти ще се разпознава.

На добър час! И Бог да бъде с Вас!

Лаерт

С дълбоко уважение си тръгвам, татко.

Полоний

На кораба те чакат. Времето минава.

Лаерт

Прости, сестрице, думата ми запомни!

Офелия

Заключена е в паметта ми; ключа отнесе ти.

Лаерт

Сбогом!

Излиза.

Полоний

Офелия, какво ти рече той?

Офелия

За Хамлет, господарю мой.

Полоний

За Хамлет, казваш. Правилно ти е говорил.

От доста време чувам, че е сторил…

…самият Хамлет, дъще, имам на уста,

за друга той не е творил това,

пределно много време ти отделял,

а ти в замяна си му дала свобода.

Което чух за мене е предупреждение,

дали е вярно ти ще ми откриеш,

но ще ти кажа и без капчица съмнение,

че ти самата още нищо не разбираш,

за отговорностите на моминската ти чест

и за дълга пред бащиното име…

Какво сте правили, уви, не зная.

От тебе, дъще, чакам да узная.

Офелия

В последно време аз получих дар,

привързаност от Хамлет, нежни чувства.

Полоний

И ти, какво почувства?!? Оле, мале!

Невинната девойка пред опасността!

А ти повярва ли на дързостта?

Прости!

На тези, както ги нарече – нежни чувства?

Офелия

Объркана съм и не знам какво да мисля. Татко!

Полоний

Тогава чуй ме, дъщеричке моя!

Недей да вярваш повече на тоя,

чиито устни са продумали;

слова безсмислени издумали!

Побързай да се озаптиш,

че инак скоро ще гориш

във тежък срам потънала!

Офелия

Но татко, думите на принца Хамлет

са си облечени в съвсем почтена форма.

Полоний

О, външна форма! Говори!

Офелия

А думите си, татко мой, прости,

подсили Хамлет със безбройни клетви.

Полоний

Безбройни клетви!

Примка за наивни птички!

Когато, дъще, закипи кръвта,

това го зная, знаем го и всички,

тогава ред е, дъще, на ума,

но скоро той заема клетви на езика,

и подлият език безсрамно вика.

А този вик е, дъще, хладен пламък,

целта му ще е да те заслепи.

Това е само светлина без топлинка,

която скоро и ще отлети.

От днес моминските си дни не подарявай!

Поканите за разговори забрави!

Относно принца Хамлет, не забравяй,

че той е млад, а също още,

пътеките за него са широки, дъще!

Офелия, помни, на думите не вярвай!

Та те съвсем не са почтени; облечени са в бляскави одежди.

Но те са сводници надменни, поглеждащи лъстиво изпод вежди.

Видът им е досущ като светци, говорещи със тембър мек, любезен,

а подир миг жестоки подлеци; за теб съветът ми ще е полезен.

От днес за принца време нямаш, а твоята пътека ще се отклони!

За приказки и погледи, забравяш! Сега върви!

Офелия

Ще изпълня Вашата заръка, татко.

Излизат.





ЕТВЪРТА СЦЕНА


Стражна площадка пред двореца. Влизат Хамлет, Хорацио и Марцел.

Хамлет

Много е студено; и този остър вятър!

Хорацио

Вятърът порязва като с нож.

Хамлет

Колко е часът?

Хорацио

Дванайсет скоро идва.

Марцел

Отмина даже.

Хорацио

Вярно ли? Не съм го чул.

Това единствено ще означава,

че време е за странната поява

на сянката на бившия ни крал.

Топовен гърмеж, а също и ек на тръби.

Защо е, принце, този шум?

Хамлет

Ах, този шум! Ах, този шум!

Това е датски обичай.

Това показва, че гуляй

устроил е монарха тука.

Това показва, че е пресушил

поредна чаша с вино, сухо.

Тогаз, а подир миг, уви, отново,

ехтят тръби, и барабани, и топове.

Хорацио

Навярно е традиция това?

Хамлет

Уви, традиция е, да!

Макар, че съм израснал и роден,

а също и привикнал на това,

а то се случва, друже, тука,

във тази, нашата страна.

Макар че е традиция, разбирам,

но вътре в себе си открай презирам…

…човешкото в човека поругали;

това е сянка и върху добрите ни дела…

…подобни свински ритуали.

На мнение съм те да се премахнат,

защото тъкмо те премахват,

от името на Дания честта.

Това пиянство много ни вреди.

Така ни слагат скверни имена.

За другите народи е добре дошло,

за Дания това е прекомерно зло.

Така се случва и с отделни хора,

понесли бремето на родова следа,

макар и да са хора без вина,

(че кой избира майка и баща?),

или понеже демонична сила,

във тях гнездото си е свила,

и техния разсъдък е помела,

или пък тяхна, някаква привичка,

която отдалече гледат всички,

която прекомерно е израснала,

отвъд стобора на добрите нрави…

Какво мълвата може да направи!

Та този, казвам, малък недоимък,

роден съвсем случайно или инак

от някаква, потайна родова вина,

за хората присъда е това докрай,

и тези хора, па макар и одарени,

обсипани с безбройни добродетели,

така и преживяват наранени,

от приказките на стотиците свидетели.

Така едничко петънце, за жалост,

зачерня благородството на цяло.

Влиза призракът.

Хорацио

Погледнете, принце! Привидението идва.

Хамлет

О, закриляйте ни, ангели Господни!

От ада ли си ти или от райските селения,

донесло светъл полъх или адска смрад,

със грозна мисъл или благи намерения,

дали си демон черен или ангел свят?

Ще разговарям с теб и твой ще се наричам син,

ще те зова със име Хамлет, мой баща и крал.

Дошъл съм тука, аз, сега, един,

въпросите зловещи насъбрал.

Кажи, защо ли тленното ти тяло,

напуснало е сетния си дом,

погребано с Христово погребение;

кралю, не ме оставяй в неведение!

А гробът, в който беше преди ден

и ние те видяхме със очите си,

със мрамор този гроб е украсен,

защо отворил е вратите си?

Кажи, кралю, отговори! Защо?

Защо си тук във броня от стомана,

блестяща под лъчите на луната,

разбудил страшните, онез кошмари,

изпълнили със ужас тъмнината,

навяваш мисли за ума непостижими;

на нас, окаяните, татко, разкажи ни!

Какво от нас желаеш и защо си тук?

Духът прави знак на Хамлет да го последва.

Хорацио

Подканва да го следвате нататък.

Да Ви разкрие иска нещо насаме.

Марцел

С движения любезни Ви подканя на по-самотно място.

Не отивайте!

Хорацио

Недейте ходи, господарю!

Хамлет

Щом тук не проговори, значи ще го следвам.

Хорацио

Недейте, моля, господарю!

Хамлет

Защо е, драги, тоя страх, кажи!

Нима живота ми е ценен, братко?

Душата ми не може да умре. Помни!

Безсмъртна е като на клетия ми татко.

Ще го последвам, вика ме отново.

Хорацио

Какво ще стане, принце, ако Ви подмами

към бездната и тъмните й дълбини,

или до тез, високите скали,

надвиснали отгоре над вълните;

скалите досами морето,

и там е мястото, където,

веднага ще приеме страшен вид,

ужасен образ, който на часа,

разсъдъка Ви скоро ще отнеме,

а лудостта духа Ви ще обземе.

Но, моля, принце, разсъдете!

Ръбът и бездната и без това влекат,

когато пътникът се тамо приближи

и чуе пътникът вълните.

Хамлет

Отново ме зове. Върви, ще тичам подир теб.

Марцел

Недейте следва този дух!

Хамлет

Пусни ме!

Хорацио

Послушайте, недейте!

Хамлет

Съдбата ме зове натам,

опъва мускули и жили в мен,

като у лъв необуздан,

попаднал ненадейно в плен.

Пуснете ме, отново ме зове,

а който се реши да ме възпре,

и се изпречи вече между нас,

на призрак бързо ще превърна.

Върви, кралю, ще те последвам;

ще бързам без да се обърна.

Призракът излиза, следван от Хамлет.

Хорацио

Та той е роб на своето въображение.

Марцел

Не бива да го слушаме сега. Да го догоним!

Хорацио

Разбира се, след него! Какво ли ще ни донесе това?

Марцел

Основите на Дания са се пропукали.

Хорацио

И нека Господ да я пази!

Марцел

След него! Скоро да вървим!

Излизат.





ЕТА СЦЕНА


Друго място пред двореца. Влизат Хамлет и призракът.

Хамлет

Къде си ме повел? Нататък не отивам.

Духът

Чуй ме.

Хамлет

За туй съм тук, за да те чуя.

Духът

Послушай, близко е часът,

когато трябва да се върна

за мъка пак във серните огньове.

Хамлет

О, ти, нещастен дух!

Духът

Недей ме съжалява,

внимавай във това, което ще да узнаеш!

Хамлет

Разбира се, дългът ми е да чуя всичко.

Духът

Дългът ти е да чуеш, а после и да отмъстиш.

Хамлет

Какво?

Духът

Духът съм аз на твоя крал и татко,

осъден съм да бродя през нощта,

а денем да се мъча във геената;

това греховният ми път го завеща,

това е наказание за греховете ми.

На мене ми е забранено да говоря,

за туй, което в ада изтърпявам,

и няма, синко, да започна своя,

ужасен разказ, който вцепенява,

а тези черни думи, черни мъки,

ума ти ясен биха помрачили,

във вените кръвта ти замразили,

очите ти от орбитите ще изскочат,

косите ти ще се изправят, всите,

като на стреснат таралеж бодлите.

Подробности от съществуващото място,

където има плач и скърцане със зъби,

не са за хора като теб и за слуха ви.

Сега ме чуй! Послушай! Чувай!

Ако бащата нявга си обичал…

Хамлет

О, Боже, опази ни!

Духът

…то отмъсти за неговото подло

коварно, отвратително убийство…

Хамлет

Убийство? Подло?

Духът

…даже извратено;

противно на природата и естеството,

а естеството е от Бога сътворено!

Хамлет

Веднага, татко, говори!

Така ще литна още във зори,

с криле по-бързи от любовен блян;

сега съм обладан от мисъл да мъстя.

Духът

Разбирам, че си истински готов.

Но ти веднага би подскочил,

дори да бе безжизнен и разложен,

досущ като ленивата трева,

воняща край потоците на Лета,

подземната, митичната река.

Но чуй ме, Хамлет! За смъртта ми!

Лъжовни слуховете внушават вам.

Но мога ли да обясня лъжата,

че съм почивал във тревата, сам;

това е за излъганата ни страна;

змия отровна ме е посетила… Да?

Ухапала ме, мигом ме убила,

дарила ме със своята компания;

това го знаеш ти и цяла Дания.

Лъжа!

Лъжа посипала ушите на народа!

А пепелянката, човек е по природа,

седи сега на трона на баща ти

и се облича в почести богати.

Хамлет

Това е чичо ми! О, моя проницателна душа!

Духът

Да, тоя зъл кръвосмесител! Да!

С ума на маг прелюбодеец,

със ласки и подаръци лъстиви;

о, ласки зли и думи похотливи,

които имат сила да лъстят потайна;

успя за своето легло да съблазни,

жената, ужким добродетелна и вярна;

онази, дето бе до мен, уви!

Но, Хамлет, сине, помисли!

Това падение е страшно.

Едно съм аз, съпруг любвеобилен,

пред Бога клетва дал и я изпълнил,

а друго той, подлец един, префинен,

нищожен червей, ложето запълнил.

Но както знаеш, истинската добродетел,

дори развратът да се е преобразил на ангел,

не се отдава на развратния владетел.

Тъй сявга е на пошлостта присъщо,

дори да е венчана даже за доброто;

а изпод маската избликва образ чер,

започва скоро на доброто да се мръщи,

ще мине време, па отмине, зер,

подобно на свинете, сине, мръсни,

отново във бълвоча се завръща.

Но стига вече! Трябва да съм кратък,

защото полъха на утринта усетих.

Почивах си в градината, оттатък,

подир обяд, по навик, сине, знаеш,

а знаел го и който ме познава,

да кажем моя роден брат, тогава.

Промъкна се с отровата в ръка,

едно стъкло със сок от биле тайно.

Погледна ме, безпомощен. Така!

Наля в ухото ми отровата незнайна,

а тя досущ като убиеца живак,

повела битка със живота ми, неравна,

проникнала във вените, не зная как,

болезнена, като убиеца живак.

Посече ми отровата живота.

Съсири ми отровата кръвта;

а страховити язви после,

покриха тялото ми като на прокажен…

…не бих могъл със думи да изкажа.

По този начин братската ръка,

отне живота ми, царицата и трона,

осъди ме на смърт подир смъртта,

остави ме неизповядан, и непричастен…

…грехът цъфти, а Господ ни зове;

сега изгарям в ада, поразен.

Във мен стоят неопростени грехове…

…погуби ме неизповядан, и непричастен.

О, страшен ужас! О, неописуем ужас!

Ако у тебе пламъче гори едва,

и ти е мило бащиното, царско ложе,

а то е ложето на стария баща…

Кръвта ти, ако не е станала вода,

ако на Дания докрай цениш постелята…

…не разрешавай да е място на поквара!

Това е на убития баща повелята!

Какво ще избереш, от теб зависи,

но само туй сега ще ти река,

отплата за жена ми не замисляй,

с това не цапай своята душа!

Небето да я мъчи докато е жива!

Кошмарно, бавно да й прободат гръдта,

завивките и тръните на съвестта!

Сега ще тръгвам. Сбогом! И не ме забравяй!

Приближава се виделината.

Светулките наченаха да гаснат – разсъмва се едва, едва.

Излиза.

Хамлет

О, силни небеса! И ти земя! А още?

Да кажа ли и ад? Но спри сърце! Не се поддавай!

А вие ме крепете мускули и стави!

Че как да те забравя, татко, мили!

Додето имам памет в моята глава,

додето в жилите ми още има сили…

Да те запомня? Но разбира си, че да!

Ще те запомня, дух нещастен.

Започвам! Днес! Започвам от сега!

От плочите на паметта ще залича,

което съм научил през живота си.

Умрели букви, впечатления неясни,

от книги максими и празни басни,

вдълбани в мен от младини;

в ума ми издълбани от живота…

…нанасящи безброй вреди.

Покварена жена! О, дух нещастен!

Единствено заветните ти, татко, думи,

ще се четат по редовете на ума ми.

О, гибелна жена! О, зъл злодей!

Злодей с приветлива усмивка.

Веднага бързам да запиша,

че някой може и да се усмихва,

а зад усмивката си да злобее;

във Дания един такъв живее.

Пише.

Това си, чичо ти; самият ти.

Помни ме! Сбогом! Клетвата положих.

Влизат Хорацио и Марцел.

Хорацио

Къде сте, принце?

Марцел

Хамлет! Господарю!

Хорацио

Да го запази Бог!

Хамлет

Амин!

(настрани)

Марцел

Е – хей, къде сте, господарю?

Хамлет

Момчета, тук. Соколчета! Насам!

Марцел

Добре ли сте, какво се случи, господарю?

Хорацио

Как сте, принце? Но какво се случи?

Хамлет

Невероятно нещо.

Хорацио

Кажете! Бързо ни кажете!

Хамлет

Не бих! Та вие ще го издадете!

Хорацио

От мене нито дума!

Марцел

Също и от мен!

Хамлет

Дали това човешки ум ще разбере?

Ще пазите ли тайна?

Хорацио и Марцел

Заклеваме се, господарю!

Хамлет

Престъпник в цяла Дания не съществува,

наравно със престъпник, да не е и подлец.

Хорацио

Това е всъщност много, много ясно,

не трябва дух да идва и да ни го казва.

Хамлет

Навярно имаш право, друже.

Сега довиждане и сбогом!

Вървете си по вашите дела,

защото всеки има си дела;

нали така?

От мене толкоз, аз отивам да се моля.

Хорацио

Това са, принце, думи и слова. Разбъркани слова.

Хамлет

Простете, ако е така!

Простете, че съм ви обидил!

Хорацио

То, то е нищо, принце!

Хамлет

Обида има в тези думи. Свети Патрик ми е свидетел.

А колкото до призрака, това е честен дух.

А вашето желание да разберете,

което станало е между нас,

потискайте го, моля ви! Простете!

Сега ви моля за услуга! Приятели! Съратници! Бойци!

Хорацио

Каквато е на Вас угодна.

Хамлет

На никого и дума за нощта!

Хорацио и Марцел

Разбрано, господарю!

Хамлет

Кълнете се!

Хорацио

От мене нито дума, честно слово!

Марцел

От мене също, господарю!

Хамлет

Над моя меч!

Марцел

Но вече се заклехме, принце.

Хамлет

Над моя меч! Сега!

Духът

Кълнете се!

(изпод земята)

Хамлет

Ето го гласът! Храбрец! Нима не чухте нашия храбрец!?

Кълнете се!

Хорацио

Принце, за какво?

Хамлет

За чутото и за видяното да не говорим! Нито дума!

Кълнете се! Над меча!

Духът

Кълнете се над меча!

Хамлет

Hic et ubique? Да се преместим!

Господа, елате!

Ръце на меча положете пак!

Ни думица за чуто и видяно!

Духът

Кълнете се над меча!

Хамлет

Добре, къртицо стара! Бързо ровиш!

Да се преместим пак!

Хорацио

Това е странно чудо, принце!

Хамлет

И като странник ти го приеми, Хорацио,

тъй както би приел и непознат бродяга,

а то на светската наука не приляга,

защото тя дори не може да сънува,

което тук и в небесата съществува.

Сега за трети път се закълнете,

че ако странно се държа, човече,

защото занапред ще се наложи,

и ще играя роли и ще се преструвам,

но закълнете се, че няма вие, двамата,

но закълнете се за трети път, сега,

че никога при среща с мене, в замъка,

с усмивка или жест, или с ръка,

с намигване или поклащайки глава,

с например недомлъвки като тези:

“ Дали е разбираемо и ясно…”,

“ Ако поискаме, съгласно…”,

“ Навярно има някой тук…”

или със думи някои напук,

съвсем като двусмислени слова,

не бива да се разбере това,

не бива да се проумее някак,

че нещо знаете за мен, сирака!

Кълнете се сега, отново, ти и ти!

И нека Господ скоро ви благослови!

Духът

Кълнете се!

Кълнат се.

Хамлет

Смири се, неспокоен дух!

Приятели, благодаря!

Сърцето ми е пълно със любов към вас.

Каквото имам ще ви дам, беднякът.

Съчувствие, приятелство, това поне.

Каквото не, Христос да ви даде!

Да влизаме, помнете ми повелята!

От устните си пръста не отделяйте!

О, век опозорен и жребий мой, трагичен!

Не бих могъл да бъда безразличен.

Да тръгваме сега!

Излизат.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>