Действие второ

ЪРВА СЦЕНА

Дома на Полоний. Влизат Полоний и неговият слуга Рейнардо.

Полоний

Рейналдо, занеси му тез пари, а също и това писмо!

Рейналдо

Покорен съм Ви, господарю!

Полоний

Преди това обиколи и поразпитай,

какъв живот живее и какви ги върши!

Рейналдо

И аз това замислях да направя.

Полоний

И правилно.

Разпитай за датчаните в Париж!

Къде живеят, от какво се препитават;

за връзките им и за техния престиж,

а също колко харчат и кого познават!

Ако така научиш нещо за Лаерт,

с такива, чувай, замаскирани въпроси,

това е начина да питаш занапред;

небрежно и донякъде заобиколно.

Например по-подробно обясняваш;

с баща му от години се познавате,

приятелите му отдавна уважаваш,

сегиз – тогиз сте се засичали и с него,

разбираш ли ме, ще разпитваш леко!

Рейналдо

Тъй вярно, благородни господарю!

Полоний

Сегиз – тогиз съм го засичал, обясняваш!

“Доколкото си спомням той е луд;

ако е същият, ако не бъркаме човека; но едва ли!

Това е онзи… май; комай! Така ли?

Но той е твърде буен, а и податлив…

Дочувах даже, че е бил ленив…”

Сега е времето да го поопетниш,

внимателно обаче ще разправяш,

не бива много да го маскариш,

да хвърлим обвинение на младостта предлагам,

невинни буйства ще му прилепиш,

на тази тактика сега залагаме.

Рейналдо

Комар и карти?

Полоний

Правилно! Нали?!

Пиянство, и дуели, и кавги;

допускам даже улични жени…

Рейналдо

Но, господарю, то ще го окепази!

Полоний

Ако умело знаеш да го изговориш,

това съвсем не би било така.

Момче, мисли какво да сториш!

Не му залепяй етикет развратник!

Не искам да го имат за такъв.

На греховете му определи съратник,

младежкият му ум и буйна кръв;

а нравът огнен, младото сърце

у всекиго оставят петънце.

Рейналдо

Разбирам, господарю, исках само…

Полоний

Защо се занимаваме с това се питаш.

Рейналдо

Това желаех да узная, господарю.

Полоний

И там е хитростта ми;

след като поопетниш,

поопетниш със мярка младия Лаерт,

тъй както леко се позахабяват,

когато с мярка се употребяват вещите,

огледай се, ослушай се, бъди старателен,

внимателно проучвай думите на другия,

от този, твоя събеседник, невнимателен,

ако ли той, разбира се, е бил наоколо,

около тези, споменатите, Лаертови постъпки,

тогава, сигурен съм, ще започне да отвръща,

със “драги ми”, със “господине”, и със “виж”,

след миг, не зная, може и да се намръщи,

ще отговаря според неговия произход…

Рейналдо

Напълно ясно, господарю.

Полоний

А подир туй, тогава… той тогава…

Какво ти обяснявах, че забравих?

Захващах дума, изречение известно…

Рейналдо

Че оня щял да продължи любезно,

но вече според неговия произход…

Полоний

Ах, да, любезно, ако потеклото му…

И ще започне твоя събеседник:

“Познавам този господин.

Чудесно сте го преценили.

Навъртах се наоколо… Тъдява.

Видяхме го тогава със един…

А забелязах даже, че се и напили…

Прибираше се с непозната дама…”

Разбирате ли, господинчо, хитростта?

Разбра ли как, със въдица лъжлива,

и малко стръв, улавям жива риба?

По този начин, чинно, със заобикалки,

престорени на глупави и жалки,

достигат често до целта за час,

мъжете с ум и мъдри като нас.

Рейналдо, отвори ушите си,

използвай моите чалъми!

Послушай ме и скоро, види се,

ще се докопаш, сигурен съм, до сина ми.

Рейналдо

Напълно предан Вам!

Полоний

На добър час!

Рейналдо

Благодаря, Ви!

Полоний

Наблюдавай го отблизо!

Рейналдо

Непременно!

Полоний

Да видим що за песен пее моя син; да пее!

Рейналдо

Предан Вам!

Полоний

Не се бави!

Излиза Рейналдо.

Влиза Офелия.

Какво се случва с теб, Офелия?

Офелия

О, татко, колко много се изплаших!

Полоний

И от какво? Кажи!

Офелия

О, татко, господарю, докато бродирах,

във стаята ми принца, Хамлет, татко, цял,

разгърден и с очи във мене вперени,

чорапите му изпокъсани и цели в кал,

лицето бяло, коленете разтреперани,

очи със мъка, и уплашени, и жални,

видели сякаш преизподнята… печални,

дошли при мене сякаш да я обрисуват;

изправи се пред мене, Хамлет, татко, цял!

Полоний

Изгубил от любов ума си?

Офелия

Навярно е така. Не зная.

Полоний

Какво ти рече принца?

Офелия

За китката ме хвана много силно,

отдръпна се назад, доколкото можа,

загледа ме ужасно дълго, мило,

загледа ме, но без да се преструва,

като художник, татко, който ще ме нарисува…

…с ръка засенчил своите очи.

Подир това ръката ми поклати леко,

печални кимвания после със глава…

Въздишка мигом се изтърколи,

въздишка толкова печална, но полека,

от неговите разтреперани гърди.

Тогава тялото му се разтърси рязко,

уплаших се, помислих, че издъхва… Татко!

Усетих, че ми е оставил вече китката,

излезе бавно със обърната назад глава.

До края, татко, той, очите си добри,

от мене, той, така и не свали.

Полоний

При краля! Тръгваме веднага!

Това е лудост явна от любов; това е,

а тя убива себе си съвсем окаяна,

далеч по-силна е понякога дори,

от други наши страсти, зная;

сама повела битката отчаяна.

Не биваше да бъда… Съжалявам.

Да си изричала, Офелио, обидна дума?

Офелия

Не, не, но спазих Вашата наредба.

Писмата хамлетови скоро връщах,

самия Хамлет, принца, също.

Полоний

Това е то причината за неговата болест.

Ужасно много съжалявам, дъще.

Не биваше езикът ми да се увлича в строгост.

О, долна подозрителност, нещастен ум!

Осъдих го прибързано, представих си уловка.

На старостта присъщо е да пати от ума си.

Самозаблуди, мнителност, презастраховки.

За младостта пък липсата на опит е проблем.

Самоизмами същите, предоверяване и – клопка.

Да тичаме при краля, ние двамата!

Ако остане тайната ще нанесе вреди.

Да я открием по-разумно е веднага.

Ела със мен! Ти ми помогни!

Излизат.

 

 

ТОРА СЦЕНА

 

Зала в двореца. Звучат тръби. Влизат Кралят, Кралицата, Розенкранц, Гилденстерн и свита.

Кралят

Здравейте, Розенкранц и Гилденстерн!

Причините да ви повикаме са две.

Добре сте ни дошли!

Едната е затъженото ни, добро сърце,

което искаше отдавна да ви види…

Причина втора за поканата е следната,

надяваме се, че сте я разбрали,

от новините в замъка – последната,

която има отношение към Хамлет;

от нужда тука сме ви призовали.

Наскоро той съвсем се е преобразил;

защо говоря туй за нашия събрат?

Не е човека, който отпреди е бил;

отвътре, както и отвън е непознат.

Каква причина би могло да има,

освен смъртта на родния му татко?

Душевното разстройство е загадка.

Така, понеже с принца сте израснали,

на възраст същите, с подобни нрави,

молбата ни е да останете сред нас!

Незабелязано да го увличате в забави,

и предпазливо, много предпазливо,

когато ви попадне случай сгоден,

да разберете, жест е благороден,

дали го мъчи тайно заболяване,

дали не го измъчва тайна скрита,

която, може би ако познаваме,

ако навреме би била открита,

ще можем лесно да прогоним…

Кралицата

За вас, любезни, той говори често,

и вярвам аз, че няма други двама,

които той така да уважава.

Ако останете със нашата фамилия,

молбата ни сега да удовлетворите,

с усърдие и мъничко усилия,

надеждите родителски да укрепите,

то кралската признателност ще бъде с вас.

Розенкранц

Кралю, кралице, може би приляга,

със дадената ви по право царска власт,

да придобиете, кралю, веднага,

с повеля твърда, нежели молба,

което искате от нас сега.

Гилденстерн

За вас е нашата готовност; моля!

Полагаме пред вашите нозе,

покорство, и усърдие, и волята…

Кралят

А ние ще сме благодарни от сърце!

Кралицата

Благодарим ви, драги Гилденстерн и Розенкранц!

Идете, моля, незабавно при моя променен, неузнаваем син!

И нека някой придружи до Хамлет господата!

Гилденстерн

Дано подетото от нази трудно дело,

да бъде благотворно и полезно!

Кралицата

Да бъде!

Излизат Розенкранц и Гилденстерн с част от свитата.

Влиза Полоний.

Полоний

Кралю, посланиците от Норвегия, кралю,

завръщат се с благоприятни новини.

Кралят

Със теб са винаги добрите вести.

Полоний

Наистина ли, благодетелю? Благодаря!

Пред вас сега ще потвърдя;

живот, душа и дълг, завинаги,

завинаги съм посветил и слял,

завинаги, кралю, със Бога,

завинаги и с моя крал.

Надявам се, и мисля, и съм убеден,

ако умът ми още е непобеден,

и може още да надушва тайните,

мотивите за хорските дела, потайните,

повярвайте, че знам защо и откога,

синът ви Хамлет, принца, полудя.

Кралят

Нетърпеливи сме да чуем, казвай бързо!

Полоний

Посланиците първом, господарю мой,

а моето признание ще бъде торта сладка,

подир очакваната, бляскава гощавка.

Кралят

Приемам. С почести ги покани!

Полоний излиза.

Гертруда, чу ли, той твърди, че знаел;

открил причината за болестта на Хамлет.

Кралицата

Причината, която всъщност знам и аз.

Смъртта на неговия роден татко,

а също и прибързаната ни венчавка.

Кралят

Ще видим скоро.

Влизат Полоний, Волтиманд и Корнелий.

Приятели, привет на вас!

Е, Волтиманд, кажете вестите от

братския, норвежки крал!

Волтиманд

На първо място братски поздрав,

какъвто той получи и от Дания.

Едва изслушал ни, изказа мнение;

ядосан, кралят, дума произнесе,

относно Фортинбрас, да спре с онези,

известните, военните приготовления.

Помислил бил, че братовият Фортинбрас,

срещу поляците се стягал за война,

но след като подробно разузна, узна,

че нападението скоро ще е срещу Вас.

Владетелят се мигом прогневи,

за туй, че племенникът злоупотребява,

със болестта му, с белите коси;

извиква го и строго му се кара…

Приема упрека тогава Фортинбрас,

полага клетва на часа, пред чичо си,

че повече не би… че никога… от тоя час,

не ще помисли да потегли срещу Вас.

Зарадван кралят, видимо от този отговор,

три хиляди норвежки крони му отрежда;

годишна премия… и му нарежда,

да тръгне срещу Полша на война,

но тук отправя и към вас молба,

подава писмо на Краля

да гарантирате, че неговата армия,

свободно може утре да премине,

срещу поляците през цяла, наша Дания,

според известните условия и обещания.

Кралят

Благодарим за службата ви вярна!

Донасяте прекрасни вести.

Ще прочетем внимателно писмото,

ще го обмислим и ще отговорим;

тогава, като го обсъдим.

Не веднага!

Но починете си добре, сега, защото,

за вас врати отново ще отворим;

довечера на пир ще бъдем.

То приляга.

Волтиманд и Корнелий излизат.

Полоний

До тук добре!

Да Ви разказвам, драги ми Царю, Царице,

какво е то властта, какво е трона,

дали е тежка Вашата корона,

какво е преданост или какво е дълг,

защо денят е ден, защо нощта е тъмна,

защо ли времето е време и след нощта се съмва;

ще означава, Ваша милост, да прахосаме,

безценно време, много дни и нощи…

Така! Относно мисълта се знае,

и ние знаем го от памтивека,

а многото слова са вехта дреха,

че мисълта достойна е, ако е кратка.

Ще бъда значи, кратък, много кратък;

синът Ви Хамлет е направо луд!

Наричам го така, защото… Той!

Какво ли значи да е луд? Постой!

Напълно луд, такъв, един, сега,

че просто ще го именуваме така.

Но все едно…

Кралицата

Но подарете, драги, смисъл на слуха ни,

а не изкусни, Ваши, речеви чалъми!

Полоний

Съвсем, госпожо, аз не съм изкусен.

Твърдя, че той наистина е луд,

това е вярно и е тъй печално,

а също е наистина трагично,

накрая е трагично, че е вярно.

Каква навалица от много думи. Да ме прощава тя!

Изкуството на изказа не ми понася. Мм-да!

Разбрахме вече, че е принца луд,

но трябва, даже бива да узнаем,

каква причина го е породила,

това явление сега родено,

родено не, но изродено,

защото, ако е родено изродено,

е непременно от причина породено.

И тя, причината… остава само тя…

Съвсем неразгадана… О, нима?

Но вие знаете, кралю, кралице,

че аз, Полоний имам дъщеря.

Говоря имам, тъй като я имам,

а тя покорна е на бащината воля,

почита тя и бащината чест,

наскоро ми подаде, много моля,

това писмо… Съдете тая вест!

Чете писмото.

“До небесната и прелестната тя, кумир на моята душа, прекрасната Офелия…” О, израз безобразен! “Прекрасна!” О, израз тъй ужасен! Но чуйте после! “ И до белоснежната й гръд…” и така нататък и така нататък…

Кралицата

Това писмо до нея е от Хамлет?

Полоний

Чета дословно без да си измислям:

“Усъмни се, че звездите пръскат искри,

и че слънцето броди из небесата,

и че правдата не ще изрича лъжи,

ала не и в любовта ми крилата!”

О, скъпа, моя Офелия, никак не ме бива в писането на стихове, а също и в отброяването на въздишките си, но в едно поне съм сигурен, че безкрайно те обичам, о, обичам те! Вярвай на това! Прощавай!

Вечно твой, любима; завинаги твой; докато аз и сърцето ми сме живи!

Хамлет.”

Покорната ми дъщеря постави,

в ръката ми това писмо,

и всичко друго ми разправи,

кога я е ухажвал принца,

къде и как е то било,

а също каза и защо;

подробно всичко ни разказа,

покорната ми дъщеря,

на мен и моето ухо…

Кралят

Но как е реагирала самата тя?

Полоний

Какво е мнението Ви за Полоний, господарю?

Кралят

Че си човек почтен и верен.

Полоний

И бих желал сега да го докажа.

Какво ще си помислите, ако ви кажа,

че съм надушил тяхната любов отрано,

а аз наистина за тях отдавна зная,

преди Офелия сама да ми разкаже даже…

Какво, клалю, кралице, бихте си помислили,

ако Полоний тайната прикриваше?

Ако да бе я скрил като любовно слово…

Във таен заговор със моето сърце… Но не!

Ако погледнал бях нехайно и през пръсти,

какво ще си помислите, Кралю, могъщи… за мен?

Но не! Но аз постъпих инак… в оня ден.

Отивам. Скоро. Бързо. Отговорно.

И думам на госпожичката ми дословно,

че принца Хамлет си е принц,

че неговата светлина е ярка,

че тази дружба няма да я бъде,

че нейната звезда е твърде малка…

Да не приема, казвам, вести и писма,

дома за него да затвори отсега!

Това Офелия изпълни чинно,

и днес горчиви плодове събира.

А Хамлет, пренебрегнат и отблъснат,

ще бъда кратък, впаднал във тъга,

почукала тогава и скръбта… и мъка, черна мъка…

от тази тежка, неочаквана разлъка…

По-късно рухнал във безсъние и меланхолия,

оттам във немощ, пустота, безволие,

и тъй, по тези низходящи стъпала,

накрая го споходила и лудостта,

която лудост го измъчва днес и тук,

а също мъчи и терзае всички нас.

Кралят

(към кралицата)

Мислиш ли, че може да е вярно?

Кралицата

Твърде вероятно.

Полоний

А спомняте ли си, кралю, за някой случай,

та бил той даже единичен,

за нещо важно дума да изричам,

а после да се е оказало различно?

Кралят

Нямам спомен.

Полоний

Тогава, моля, отнемете ми това от тук, ако ли бъркам!

Сочи с пръст главата и шията си.

Ако надуши обстоятелства и факти,

ако е нужно и в земята ще копае;

Полоний истината ще узнае…

Кралят

А как сега, от днес нататък,

във тази теза да се убедим?

Полоний

Но Вие знаете, Кралю, че принца често;

нима не знаете, че принца Хамлет,

по този коридор, във този двор;

… това е неговото място за разходки.

Кралицата

Понякога дори със часове…

… понякога чете…

… със книгата в ръка.

Полоний

Кралице, чуйте ме добре!

По коридора ще изпратя дъщеря си… клетата;

следете Вашия наследник зорко;

ще бъдем скрити, ние, зад завесата…

Помнете думата ми, ако той не се окаже

по щерка ми безумно полудял,

то нека да не съм придворен важен,

а някой, неизвестен каруцар!

Кралят

Тогава нека видим!

Влиза Хамлет с книга в ръка.

Кралицата

Това е нашият…

Нещастният…

Това е той, отново с книга.

Полоний

Излезте, моля, двамата!

Ще искам да го спра и заговоря. Позволете!

Кралят и Кралицата излизат.

Как Сте, принце Хамлет?

Хамлет

Слава Богу, съм добре.

Полоний

Познахте ли ме кой съм, принце?

Хамлет

Познавам те; мотаеш се по рибния пазар.

Полоний

Нима? Съвсем не е така.

Хамлет

Бъди тогава честен като тези там!

Полоний

Но как така да бъда честен?

Хамлет

Така!

Да бъдеш честен днес… във този ненормален свят… човек един…

… е да си сам самотник ти… сред хиляди избран… и сам самин.

Полоний

Това е много вярно, принце.

Хамлет

Ако целувката на слънцето излюпва,

гадинки, червеи в месата на умряло куче,

мастия мъртва вече и топяща се,

тогава също всяка плът воняща,

която за целуване е подходяща… но имате ли дъщеря?

Полоний

О, да!

Хамлет

Недейте пуска я по слънцето да ходи!

Благословено е, разбира се, едно зачатие.

Внимавайте, приятелю, пазете я!

За нея може и да е като проклятие.

Полоний

(настрани)

Какво ще кажете? Че приказката му около дъщеря ми се завърта!

И отначало хич не ме позна. Аха-а! И каза, че съм някой си от рибния пазар. До тук ли е достигнал този Хамлет? Че лудостта любовна го е победила! Че то и аз на младини от тая сила… от тая лудост преобърнат бях. Ще го запитам нещо пак. – Какво четете, господарю?

Хамлет

И думи, думи, думи.

Полоний

А за какво се отнасят?

Хамлет

Какво да отнасят?

Полоний

Исках да кажа за какво се говори в текста.

Хамлет

Клевети са господине, клевети. Писателят, безсрамен сатирик, описва тук, на тези редове, описва, господине, че… че старците били с набръчкани лица… клеветникът описва и това, че тяхната брада е сива, че от очите им изтича сливов клей, а също амбра миризлива… Хей-ййй! Освен това били със малко ум… така, така… с болежки силни в техните крака… това са, драги, все неща, които ако и да са реални, не бива да се пишат на хартия. Защото Вие също, господине, тогава-аа, може след години чак, но бихте остарели като мен… че как!?… ако да бихте се промъквали подобно рак… назад.

Полоний

(настрани)

Това е лудост! Да; но има логика във нея.

Не искате ли да се приберете по-на завет, принце?

Хамлет

В гроба?

Полоний

Е, там наистина ще е на завет.

(Настрани)

И как понякога са точни неговите думи! Такава мъдрост често е на лудостта приятел, а здравият разсъдък недолюбва тя. Сега ще бързам и ще изоставя принца; засега! Ще поизчакам, ще премисля и реша, как неговият път да пресека със пътя на Офелия. – Сега ще Ви замоля да ми разрешите от моята компания да Ви лиша, любезни принце!

Хамлет

Лишете ме… ама разбира се, че да! С каква охота само ще Ви разреша да ме лишите от присъствието Ваше… естеството Ви… а по-охотно мога да се разделя единствено с живота ми, живота ми, живота ми.

Полоний

Простете, господарю!

Влизат Розенкранц и Гилденстерн.

Хамлет

О, тия стари, отегчителни глупаци!

Полоний

Принц Хамлет търсите, нали? Пред вас е… там!

Розенкранц

Господ да Ви поживи, любезни господине!

Полоний излиза.

Гилденстерн

Почтени, господарю!

Розенкранц

Скъпи, принце!

Хамлет

О, драги, мои, о, приятели от детство!

И Гилденстерн! О, Розенкранц!

Къде сте? Как сте?

Розенкранц

Добре сме. Като простосмъртни.

Гилденстерн

За щастие щастливи, но със мярка.

Не чак като пискюлите от наметало на Фортуна.

Хамлет

Но не и като долнището на сандала й!

Розенкранц

Нито пък това, любезни господарю.

Хамлет

А означава ли, че се мотате около талията на Фортуна

или дори съвсем, съвсем до нейното благоразположение.

Гилденстерн

Та ние сме войска на служба при Фортуна.

Хамлет

При най-срамотните й части, разумява се.

Известно е, че тя е мръсна блудница.

Не виждам нищо ново.

Розенкранц

Нищо ново, господарю, освен… освен!?

Светът е станал вече честен.

Хамлет

Ако сега светът е честен,

до Страшния, Господен съд не би било далече.

Да ви разпитам искам по-подробно!

Сега ми носите неверни новини.

Кажете със какво успяхте разгневи,

позастарялата Фортуна, старата мръсница,

за да ви прати тук, във нашата тъмница?

Гилденстерн

В затвор ли, господарю?

Хамлет

Че Дания си е затвор.

Розенкранц

Тогава и светът е цял една тъмница.

Хамлет

И то ужасен, мръсен, отвратителен затвор,

със много карцери, килии, клетки,

а в Дания са най-дебелите решетки.

Розенкранц

Но не и, принце, според нас.

Хамлет

Разбира се, че е добро за вас.

Нали си мислите, че Дания не е тъмница.

За мене тя си е един затвор.

Нещата се превръщат във добри и зли,

но само ако мисълта това реши.

Розенкранц

Разбирам, че това е плод на честолюбието, принце.

За Вас, страната ни е твърде тясна.

Хамлет

Нима!

Способен съм дори да се затворя,

във орехова, мъничка черупка и оттам,

повярвайте, отново да говоря,

и даже да съм убеден и да го знам,

че съм владетел на безкрайните простори…

Ако ли нямах моите кошмарни сънища.

Гилденстерн

И тия сънища злокобни са мисля честолюбието Ви, господарю,

защото същността на честолюбеца е само сянка на съня му.

Хамлет

Самият сън е просто сянка.

Розенкранц

Това е казано добре, но честолюбието тогава…

Самото то е празно, и въздушно, и не става,

да бъде назовано инак,

освен че то е сянката на друга сянка.

Хамлет

Тогава просяците са със истински тела,

а властелините, а и героите едва това,

което ние ще зовем човешки сенки?

Да идем във двореца, господа!

Не мога повече да разсъждавам.

Двамата

На Вашите услуги, господарю!

Хамлет

Никога!

На свитата ми членове не мой да сте,

защото тя е от бездарници събрана,

но за да бъдем заедно и сите на мегдана,

на пътя на приятелството де… Кажете!

Защо сте тук във Елсинор? Отговорете!

Розенкранц

Единствено за да Ви посетим и нищо друго.

Хамлет

Като при всеки просяк и бедняк,

напълно беден съм на благодарности. Уви!

Сега, обаче аз на вас благодаря!

Не биваше? Нима! Дали?

Не ви ли плащам повечко пари,

отколкото заслужихте отпреди малко?

Дали не ви извикаха? Кажете! Жалко!

Напълно честно ми отговорете!

Сами ли искахте да дойдете на посещение?

Дали било е ваше намерение?

Не се бавете, драги! Слушаме ви! Моля!

Къде е тука собствената воля?

Гилденстерн

Какво да кажем, господарю?

Хамлет

Каквото искате, но по въпроса!

Нали са ви извикали, нали?

Какво чета във вашите очи?

В очите се чете едно признание,

а скромността не може да го замаскира там.

Добрият крал и нашата кралица

са ви извикали във Елсинор. Това го знам!

Розенкранц

И с цел каква сме призовани, господарю?

Хамлет

От двама ви сега очаквам да науча,

но искам първо да ви закълна:

във името на нашето приятелство,

в единодушието на младостта ни,

в дълга, и във честта, и в обичта ни,

а също и във всяка друга добродетел,

в която може да ви закълне човек,

красноречив човек, незнайно кой…

Със мен бъдете честни, че съм свой!

Вестител дворцов ли изпратиха да ви зове,

и кралски пратеник да ви извика… или не?

Розенкранц

(настрани към Гилденстерн)

Какво ще кажеш ти?

Хамлет

(настрани)

Разбрах ви що за птици…

(високо)

Ако ме любите, недейте шикалкави!

Гилденстерн

Извикаха ни, принце! Позоваха, господарю!

Хамлет

И ще ви каже принца за какво, другари;

и моето предположение ще изпревари,

на крачка само вашето признание,

а вие ще се облечете със мълчание,

с голяма доблест ще се облечете,

а клетвата ви дадена на краля,

не ще пострада и накрая,

за всички ще останете приятели,

а не: Ония, мръсните предатели! ! !

А напоследък, драги, не зная защо,

загубил съм своето весело настроение,

изоставил съм и телесните упражнения

и съм в такава духовна криза изпаднал,

че бляскавото творение, тая земя,

намирам за гола, безплодна скала;

а въздухът, този ефирен воал,

поставен отгоре ни шал… балдахин,

донейде невидим, нататък е син…

Представете си небосвода… с ония звезди…

…посипано злато и живи искри…

…за мене е просто сборище отвратително

на изпарения смъртоносни…

Човекът! Създание удивително!

Със разум и благородни заложби дарен,

в движенията, а и постъпките съвършен,

наподобяващ и ангелите с делата си,

подобен на Господ във същността си,

великолепно творение с блестящи способности.

Човекът! … на вселената е венец!

Човекът! … за пример на всеки живец!

Какво ли ще бъде за мене от днес?

Нима не е прах!? С прахта вятърът си играе…

… а също и пепел от огън нетраен.

И как тая твар да ме радва, горката;

не ще ме зарадва дори и жената.

…и независимо от вашите усмивки.

Розенкранц

Дори не си го и помислих, господарю.

Хамлет

Защо тогава се засмяхте, че тази твар не ще ме радва?

Розенкранц

Помислих, принце… щом не би Ви радвал никой,

с какво посрещане оскъдно, недовряло,

актьорите ще уважите, господарю?

Защото ние ги предварихме по пътя.

Пристигат, идват, тръгнали насам,

побързали да нагостят с услугите си Вам.

Хамлет

Добре дошъл е, който ще играе краля

–на краля аз дължимото ще заплатя;

а странстващия рицар ще предупредя:

Ще може да използва шпагата и щита.

Любовникът! И тоя ще разчита…

…не ще въздиша дълго безвъзмездно;

а разказвачът многознайко ще е редно,

спокойно той ще си завърши ролята;

а шута, драги, ще изпълни своята,

задача негова да поразсмее тези,

чиито дробове това и чакат,

да им обади смешка и да се разврякат.

А за да нямаме проблеми и със ритъма

и бялата ни строфа да е абсолютно читава,

самата главна героиня ще разкрие,

каквато тайна там, в сърцето крие.

Какви са тия артисти?

Розенкранц

Това са градските трагици;

любимите Ви, принце.

Хамлет

Че те защо са се излъгали да обикалят?

За джоба им е по-изгодно да стоят на място.

За честта им да пътуват също е опасно.

Розенкранц

Мисля, че са тръгнали да скитат защото има някаква забрана;

защото има нововъведения в театъра.

Хамлет

А радват ли се на предишната си слава,

онази, дето имали са отпреди;

когато още бях в града?

А почитателите им вълнуват ли се още;

висят ли във театъра по цели нощи?

Как бих желал да разбера!

Розенкранц

Напълно отговорно казвам не.

Хамлет

Защо, нима са овехтели?

Розенкранц

Старателни са както и преди,

но днес са се навъдили едни,

наричаме ги тука дечурлига

и те наистина са си деца… орлета,

които дигат олелия до небето,

а публиката ги харесва… и така,

обират лаврите за вечерта.

Това е модата в театъра отскоро,

орлетата добиват популярност някак,

по сцените на простолюдието крякат,

ония сцени те така наричат,

а други доблестни актьори тръпнат,

които носят на колана остър меч,

не смеят във театъра дори да стъпнат,

под страх от безпощадна, люта сеч,

от критикарите със пачите пера,

но то, уви, е модата сега.

Хамлет

Деца? Но как така деца? И кой се грижи, моля ви, за тях?

С какво и откъде се хранят… преживяват?

На сцената не ще ли продължават,

герои нови да интерпретират,

когато гласовете им мутират?

Когато станат истински артисти,

ако разбира се, да са артисти са решили,

не биха ли признали, че са лъгани,

че драматурзите дори са им вредили,

когато са ги принуждавали тогава,

да ритат срещу бъдещата слава?

Розенкранц

Така е!

Между спорещите се е разразила врява,

а зрителите не пропускали да ги насъскват…

В театъра – писатели срещу артисти… о изкуство!

А публиката не отделяла пара,

за драма, принце, без патаклама.

Хамлет

Възможно ли е? Аз не мога да повярвам.

Гилденстерн

Главоблъсканица за хиляда умове.

Хамлет

Хлапетата, твърдите, че са победили?

Розенкранц

Победа удържаха, ами дааа… дори над Херкулеса с глобуса в ръка.

Хамлет

Какво съм се зачудил на това?

Нали и чичо ми пое кормилото на Дания,

а хората, които му се подиграваха,

докато беше жив родителят ми клет,

сега си жертват и последните спестявания,

за нарисуван, негов, мъничък портрет.

В това се крие нещо свръхестествено!

А философията може ли да го отгатне !

Тръбен зов.

Гилденстерн

Актьорите!

Хамлет

(говори, разбира са на Гилденстерн и Розенкранц)

Добре дошли, почтени, в Елсинор!

Подайте ми ръка!

Гостоприемството изисквало е церемонии.

Изисква и сега.

Разрешете ми да ги приложа върху вас!

Не може почестите към актьорите,

които почести, навярно сте наясно,

че трябва да са разточителни докрай;

но те към тях не бива да са май, несметно по-богати!

Не бива уважението към артистите,

да ви се стори повече отколкото към вас;

не бива даже да си го помислите!

Сега сте мои гости… и това добре!

Обаче другото като че ли е зле…

Добрите ми родители, да сме наясно,

и според обстоятелствата де,

единият е таткочичо ми във частност,

а другата е стринкамайка ми… се заблуждават.

Гилденстерн

В какво се заблуждават, принце?

Хамлет

При вятър от северозапад съм побъркан,

но духа ли от юг съм си нормален,

и сойка със сокол не бих объркал.

Влиза Полоний.

Полоний

На всички господа, добър ви ден!

Хамлет

Послушай, Гилденстерн, отпушвай си ушите!

Отваряй си очите също ти!

Голямото кърмаче срещу нас,

до днеска още е във пелени.

Розенкранц

Навярно е повторно в пелените влязло,

нали се вдетинявали дъртаците.

Хамлет

Сега ще ви изкажа предсказание.

Внимание! Надайте слух сега!

–Така е, драги, понеделник сутрин беше.

Не се съмнявайте в това!

Полоний

Почтени, господарю, имам новина за Вас.

Хамлет

Господарю, новинка съм Ви донесъл.

Когато Росций беше в Рим актьор…

Полоний

Актьорите са вече тука.

Хамлет

Я па ти!

Полоний

Докарал съм ги, уважаеми…

Хамлет

И всеки върху своето магаре се е дотътрузил?

Полоний

Актьори! Най-добрите на света!

Актьори за комедии, трагедии и драми,

играещи пиеси пасторални, също романтически,

а още драми с хронология и… исторически,

а също историко – романтичните трагедии

и идилично – исторически трагикомедии;

пиеси с купища условности снабдени,

или поеми безпределни – неограничени.

За тях Сенека не е много тежък,

а също Плавт не е безкрайно лек.

Перфектни, ако правилата на езика бранят;

с артистите да се съревновава няма кой;

перфектни и, когато ги забравят… забравят правилата.

Хамлет

О, Йафтай, на Израиля съднико,

какво съкровище си притежавал?

Полоний

Какво е притежавал, принце?

Хамлет

Ами, че да –

“Едничка тя, прекрасна дъщеря,

която той обичал безгранично.”

Полоний

(настрани)

Но ето, пак за дъщеря ми!

Хамлет

Нима не е така, о стари ми Йефтай?

Полоний

Ако ли мен така зовете, господарю,

разбира се, че имам щерка,

която любя безпределно.

Хамлет

Не, това не следва.

Полоний

Какво тогава следва, господарю?

Хамлет

Ами ще следва:

“Застигнал дъщерята незавиден дял,

какъвто дял Е Господ пожелал…”

И след това:

“…и тогава произтече, което често произтича…”

Намери си тази благовидна песен и ще научиш другото от редовете!

Погледнете, погледнете, скоро погледни, пристигат можещите мъката смекчи.

Влизат четирима от петимата актьори.

Привет на всички и добре дошли! Щастлив съм, друже, че те виждам читав. Здравейте господа! Каква е таз невиждана брада, която е обрасла по лицето ти от лани, откак те виждах за последно? Изпод брадата ли ще ми се хилиш в Дания? Аха-ааа, и младата, предишната компания; една госпожица и господарка, ясно виждам, към облаците още се е извисила, почти със педя от тогава… волна птичка. Гласеца й не искам да се е пропукал… като негодна спукана паричка! Добре сте ми дошли! Започваме! Веднага! И като френски соколари, ще налетим върху онези твари, които видим да летят. Веднага искам монолог! Парче от вашето изкуство. Един опожаряващ монолог!

Първи актьор

Какъв да бъде, господарю?

Хамлет

Веднъж те чух да казваш монолог, но този монолог не бе игран на сцена; ако не бъркам е игран единствен път; пиесата със нещо не уйдисала; и се нацупила тълпата; не я харесала горката; на чер хайвер понамирисала. На мен, обаче ми хареса, на мен и неколцина познавачи, чието мнение определено значи, че драмата е удивително добра, че тя е построена с простота, с разбиране и чувство за изкуство и майсторлъжки подредени сцени. Сега си спомням мнението зер, че в строфите й нямало пипер, дори и сол за да възбужда апетита, а също нямало такива изкази, направо ще ги нарека капризи, които правят диалога префърцунен; пиесата била напълно искрена, еднакво тежка и еднакво поносима, и вместо да е малко понапудрена, била наистина красива. Хареса ми във нея този монолог, особено словата на Еней пред… как се казваше?… Дидона! Особено се впечатлих и от посичането на Приам. Ако това живее в паметта ти, те моля, започни от там! Почакай! Мисля, че се сещам.

Като Хиркански лъв, страшилището Пир…

Не беше така, но сигурен съм, че започваше с Пир.

Страшилището Пир със черната си броня,

лежеше той, тогава, в утробата на коня,

а бронята му черна като самата нощ…

Като че ли сега е пременен в червено,

със багрите на пурпурната, людска кръв,

на множество убити, дъщери, бащи, деца,

засъхналата кръв от зноя на деня,

огряваше, придаваше безумна светлина,

рисуваше осанката на хладнокръвния убиец.

От гняв и злоба Пир е изтъкан,

с очи приличащи на пъклени огньове,

безмилостният войн диреше Приам…

Давай нататък!

Полоний

Прекрасно, принце, го издекламирахте.

Със интонация, и чувство и разбиране.

Първи актьор

… Приам е във неравен бой със гърците,

изпускат меча пръстите му слаби,

а Пир напада без да се забави;

не съумява да улучи стареца, но ето,

и рухва старецът от писъка на острието…

Видяла Троя падналия цар,

горящ градът се срива с тътен глух,

достига тътенът до пировия слух…

Но ето чудо, вдигнатият меч,

що кръвожадната ръка на Пир държи,

замръзва, спира, същи истукан,

над белите коси на стария Приам.

Страшилището Пир сега застива,

мъстителят е сякаш безразличен,

като изписан войн на картина,

така остава без да поразява.

Но както случва се пред ураган;

и спират облаците в небесата,

и вятърът замлъква обуздан,

не шава живо нещо из полята…

След миг, обаче гръм неописуем

раздира и небе, и земните недра,

така и Пир с оръжие в ръка;

опиянен е Пир за мъст отново;

разбунен, и опасен, и започва сеч,

десницата издига кървав меч;

нанася втори удар по Приам,

с какъвто удар и Циклопа стар,

доспехите на Марс не е ковал.

Фортуно, блуднице, умирай!

Световни власти силата й отнемете!

Разпарчатосайте й колелото на парчета,

главини, оси, спици разсипете,

от облаците в ада търколете!

Полоний

Прекалено дълги строфи.

Хамлет

Като брадата ти; ще ги изпратим на бръснар!

Отново към актьора

А Ваша милост нека продължи! На господина му е нужно за да не заспи, разпасани шеги, палячовщина, танци… Да чуем думите за Хекуба сега!

Първи актьор

Но който там, на бойното поле,

кралицата опечалена зърне…

Хамлет

“Кралицата опечалена зърне!”

Полоний

Добре! Добре! “… да зърне!”

Първи актьор

… да бяга боса през огньовете,

с горещи сълзи да ги ужасява,

и вехта кърпа на косата сложила…

…косата злато заслужава,

закрила изтерзаната си плът,

с намерена във паниката дрипа,

това ако ли някой наблюдава,

ще почне силно на часа да вика;

срещу Фортуна силно да крещи.

А също тъй, ако небето я съзре,

в мига, когато тя разбира ужасена,

в мига на грозна, кървава разправа,

когато Пир посича тялото на царя,

царицата ще нададе отчаян писък,

и този писък ще покърти небесата,

и жителите на небето ще се просълзят…

Полоний

И той се просълзи. Нима не са сълзи, онези бисери в очите?

Лицето му цвета смени… Достатъчно! Човеко, спри!

Хамлет

Добре! Ще довериш останалото после.

към Полоний

А Вие, господине, погрижете се за тях!

Богато, щедро ще им заплатите,

а също искам да ги настаните,

удобно, както си му е редът…

Та те са коректив на времето… на тоя век…

…и кратка хроника… и огледало цяло…

А по-добре е за редовния човек,

на гроба му да прозвучи, макар и вяло,

едно такова, лошаво, прощално слово,

отколкото сега, и пиперливо, и сурово,

сега, разбирате ли, докато е още жив,

да чуе тяхната подигравателна оценка;

опърлен от езика им лютив.

Полоний

Според заслугите им ще се отнеса със тях.

Хамлет

Помилуй нази, Боже, Милостиви!

Но що за съдник справедлив,

наместо същия, но милостив!?!

Ако според заслугите раздавахме париците,

тогава кой ще отърве камшиците, кажете;

тогава кой ще се размине със пердаха?

По-щедро, господине! Господине!

С отворена ръка раздавайте!

Постъпвайте според високата си чест!

Ако са малки техните заслуги,

голямо да е Вашето сърце!

Водете ги, стопанино радушен;

бъдете щедър и великодушен!

Полоний

Елате, господа!

Хамлет

Вървете с него, мили хора, а утре сме на представление.

Полоний и актьорите излизат без първи актьор.

Към Първи актьор

Чувай, стари друже! В сила ли сте да изиграете “Убийството на Гонзаго”?

Първи актьор

Във сила, господарю.

Хамлет

Тогава утре!

Трупата ви да се стяга!

А можете ли, ако се налага,

ако напиша няколко, петнайсетина стиха,

ако ги сложим някъде във текста, ми кажи,

ще можете ли ги добре наизусти?

Първи актьор

Ще отговоря с да!

Хамлет

Това добре.

Вървете с този господин,

но без да му се подигравате безмерно!

Излиза първи актьор.

Към Розенкранц и Гилденстерн.

Добре дошли във Елсинор, приятели!

Оставям ви сами до вечерта.

Розенкранц

Благодарим любезно, господарю.

Розенкранц и Гилденстерн се изпаряват.

Хамлет

На добър час!

Така! Накрая сам!

Какъв съм червей, жалък негодяй!

Не е ли удивително това,

че днес, до мене, и сега,

един актьор, един обикновен артист,

в една обикновена приказка, представа, басня,

успя така да се преобрази и се вживя,

че приказката се роди и оживя!

Очите му със сълзи се наляха,

лицето му безумно пребледня…

Защо? Заради някоя си Хекуба? Какво-о!?

Гласът му се пречупи… Но защо-о!

Гримасата кошмарна изведнъж!…

Човекът в баснята потънал цял!…

Каква е Хекуба на тоя мъж?

Какви са те един за друг, че плаче?

Да имах отговор! Поне един! …Обаче-ее…

Какво ще прави, ако имаше причина?

Ако човекът имаше една причина?…

Напълно истинска… голяма… малка,

каквато и да е, за да реве…

Каквато преголяма имам аз…

Какво би сторил той тогава?

От първом ще започне със това:

с горчиви сълзи пода ще залее,

а после сърцераздирателни слова…

Дочул това виновният ще полудее,

след него съкрушена и тълпата…

Неведомите ще смути и слиса,

невинните ще обладае силен страх,

слуха и зрението им ще сащиса.

А аз какво? Какво съм аз? Какво?

Негодник, и нехранимайко, и страхливец,

затънал, омотан… и във мечти,

безотговорен към дълга си…

Не думам дума и да се издума,

даже дума,

за моят крал коварно умъртвен,

и тронът му потайно похитен.

Дали съм подъл?

Изречете!

Страхливец ли?

Отговорете ми!

Ще мога да го понеса.

А кой ще ми строши главата,

и кой ще ме ощипе за носа;

а после ще оскубе и брадата,

ще ми я хвърли във лицето…

Лъжа е, че огромно е сърцето ми!

А кой ли ще натика името “лъжец”

във гърлото ми та да го преглътна?

И жлъчката ми е като мънисто малка,

не може да вгорчи живота ми на роб,

не ми достига малко смелост… инак…

защото инак, ах да беше иначе,

тогава мършата на този негодяй,

на лешоядите за зрелищен гуляй,

да бях отдавна вече предоставил;

това невзрачно, мъничко човече!

Развратник подъл! Тоя гнусен урод!

И сластен, и със кървави ръце…

Отвътре – дваж по-кърваво сърце!

Мъстя! Мъстя!

Какъв съм скот! Но погледнете!

Родителят ми скоро е убит,

а аз, единородният му син, сърдит,

стоя разплакан, и покрусен, и обиден,

синът, когото призовават всички,

земя, небе, вселената за мъст,

подсмърчам, плача и ридая,

като продажница дори нехая,

като прегнусна и продажна твар теша,

сърцето си със думи и със клетви.

Позор! Какъв голям позор!

На работа, човеко! Помисли!

Така-аа…

Дочувал съм и сигурен съм във това,

че гузни, съгрешили същества,

убийци, даже и прелюбодейци, и лъжци,

на представление в театъра дошли,

да видят театралното изкуство,

но победени от покайно чувство,

веднага, скоро, не дочакали завесата,

че даже често на средата на пиесата,

вината си признавали пред всички.

Човек опитва тайните си да затваря,

но скоро тайното коварство проговаря.

Това е начина. Това е!

На работа, ръце, акъл!

Досущ като убийството на татко – такава ще напиша сцена.

Актьорите пред чичо ми играят.

Насреща им убиецът ги възприема.

Встрани, до него, близо ще стоя,

във раната му ще посипя сол;

и всяка мимика ще доловя… Ще наблюдавам.

Да трепне само, знам какво да правя.

Възможно е духът от снощи да е демон.

Лукавият е много хитър.

Това е в силата на дявола подземен.

Приема образи лъстиви,

избира хора податливи;

от памтивека се преобразява,

в това, в каквото той не е,

със цел единствена да съблазнява.

Възможно е лукавият да се възползва

от туй, че съм нездрав и апатичен;

възможно е да иска да ме омотае,

ама разбира се, лукавият че знае,

разбира се, че знае, че съм зле;

и ми подхвърля образа на татко,

със помощта и на мечтанието сладко,

се мъчи да ме тласне към убийство…

Нуждая се от друго доказателство.

Пиесата е моето оръжие.

Извършил ли е чичо ми предателство?

Пиесата е тайната врата.

Приятелю, търпение до края!

Да се допитаме до съвестта… на краля!

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>