Авторът

вторът, разбира се, е Уилям Шекспир. Той е основният виновник. Аз само преобръщам текста от английски на български език… в мерена реч. В България, от освобождението от турско робство насам, пиесата Хамлет е преведена на български шестнадесет пъти. Всички преводачи на това произведение са много сериозни и ерудирани хора. Между тях няма нито един случаен човек. Аз съм много респектиран от това. Знам, че постъпката ми е дръзка; най-дръзката. Простете ми! Дали ме е страх? Страх ме е.

Израснал съм с пиесите на Шекспир. Като дете, по едно време даже ми се смееха, че нищо друго не съм бил чел, само Шекспир. Е, имах и такъв период. Чувал съм от различни хора, че този драматург притежава прекрасен език, но слаби сюжети. Чудя се, Крал Лир ли е със слаб сюжет, Укротяване на опърничавата ли, Венецианският търговец ли, или може би Хамлет?! Е, може би онова мнение се отнася за някои от комедиите? Не знам. Все пак ние сме чеда на двадесети и двадесет и първи век, ако ние не знаем какво е това слаб сюжет, кой ли знае? Тъкмо ние сме чедата на века на забавленията, не хората от миналото; все пак ние сме хората закърмени със слабите сюжети, нали? Всъщност, дали не е обратното? Дали днешните произведения на изкуството, които са направени за забавление, както и сюжетите им, измислени за забавление, не са истински сериозните неща? Какво са разбирали ония от миналото?! Те не са могли да се забавляват. Или може би векът днес е съвсем полудял и опозорен, както самият Хамлет го казва тогава, още преди четиристотин години в края на първо действие:
……………………………..
О, век опозорен и жребий мой, трагичен!
Не бих могъл да бъда безразличен.

……………………………..

Нали не мислите, че днешните времена са по-морални и по-малко опозорени от тогавашните?

огато започвах пиесата, някъде в средата на Февруари 2012 година, аз не знаех добре английски. Сега също не знам добре този език. Ако ми се наложи да говоря с англичанин, той ще има много да се смее, да се чуди и мае, а мен ще ме заболят ръцете. Все пак, вече почти навсякъде ходя с английския оригинал на Хамлет в джоба си, както и с купища речници. Прибягвам и до услугите на мои приятели, професионални преводачи. По този начин вдигам нивото до неописуеми висоти. Все пак тези хора са професионалисти. Специално благодаря и на моята съпруга Руми! Тя доста добре се справя с английския; оказва ми незаменима помощ.

Чел съм няколко превода на пиесата. Валери Петров, Александър Шурбанов, Гео Милев. Знам техните текстове почти наизуст. Преводите са прекрасни. Много благодаря на тези писатели за труда им и за прекараните прекрасни мигове над страниците! Отраснал съм с преводите на Петров. Този човек е извършил колосален труд. Възхищавам се.

Аз съм артист. Артист по душа. Когато пиша пиеси, винаги си представям, че те трябва да бъдат играни в театър. Аз пиша за театъра. Думите ще трябва да се издекламират от актьори и да бъдат възприети от публика. Аз винаги декламирам това, което пиша; декламирам го десетки пъти; поставям се на мястото на всеки един актьор; непрекъснато. Това е!

Много важно нещо в поезията е ритъмът. Той е по-важен от римата. Много пъти по-важен. Ужасно нещо е рима без ритъм. Опитвам се всячески да се пазя от това. Кич е! По-лошо от това е само пошлостта в изкуството. Пошлостта унижава. Но сега за ритъма. Текстът трябва да се лее като вода от устата на актьора. Може да забързва, после да забавя, но да е хармоничен и логичен. Не мога да обясня какво имам предвид. Това трябва да се усети! Освен това, артистите трябва да могат да си подават един на друг репликите лесно. Това зависи и от тях, но и от текста. Те трябва да са отбор. Никой не бива да изпуска топката. Стремежът ми винаги е бил да улеснявам артистите. Разбира се, мои пиеси никога не са играни, но това става в съзнанието ми, това е една от целите, когато пиша пиеса.

Винаги съм се стремил моите стихове да са красиви. Дано да съм успял! Когато прочете думите, актьорът трябва да усети силно желание да издекламира прочетеното, да го декламира отново и отново, а публиката да го чува многократно. Говоря тук не за някаква страст; ниски страсти; нито за някаква магия; омагьосване; а за душевна, естетическа наслада, разбирате ли? Изкуството трябва да носи естетическа наслада! То не е като страстите, ядене, пиене, секс. На друго ниво е. То не е дори някаква перфектно работеща система, която ти дава удовлетворение; казваш си “Супер! Да! Работи!”; но скоро остава тревогата… и пустиня… и нищото. В перфектно работещите системи обикновено няма мир и свобода. Те са несъвършени. Не са перфектни. След насищането не остава нищо, освен глад, но системата продължава да работи “перфектно”. Такова насищане и такова нищо носи магията… и страстите. Те са предатели! …Обръщам се, изгаснали огнища… празно… нищо… Последното четох в едно стихотворение на Лиляна Стефанова. Истинското изкуство е нещо различно от разочарованието. Истинското изкуство е вечно! То носи справедливост и утеха. То носи истинска любов. За да бъде вечно, изкуството не бива да е пошло. Само така то ще бъде истинско!

ошлото изкуство развращава. Ето, вземете например чалгата! Не искам никого да обидя, но чалгата е пошла. Тя носи нищета. Тя не е за душата. Тя е за тялото. Много хора я слушат, защото мислят, че това е музика за душата. Не, не е. Най-често обслужва половата и храносмилателната система… толкова… а също похотта на очите и гордостта житейска… Прах и пепел… Но чалга не означава само определен стил музика, съвсем не. Нейната същност не е в характерните напеви, които трябва да признаем са на твърде ниско музикално ниво, нейната същност е в пошлостта. Чалга може да има във всички изкуства. Може да свирите дори прогресив рок и пак да сте чалгаджия, извинете ме за това, но държа на думите си; е ще Ви е доста трудно, но ако много се постараете… има и такива хора… те са за срамотиите… те са позор… Аз лично познавам рокаджии, които правят пошло изкуство. Може дори да Сте велик писател и поет и пак да произвеждате чалга, ако написаното от Вас е безнравствено. И тия са за срамотиите. И тяхното изкуство е кратковременно; че как иначе?! За мен пошлостта е първият критерий за слабо изкуство; има още критерии. Ако идеята и темата са слаби, формата дори да е перфектна, произведението стои някъде долу. Не бива обаче да имате силна идея и силна тема, а формата Ви да е слаба. Трябва да се постараете! Много да се постараете и за формата!

Чалгата е убиецът на българската народна музика. За това я споменавам тук. Иначе не заслужава. Няма друго нещо, което да е нанесло такъв сериозен удар по прекрасната, българска, автентична, народна музика. Чалгата стреля по народната музика, аз стрелям по чалгата. Просто е! Първосигнално е! Но не съвсем. И в двата случая говорим за добре обмислено… направо предумишлено убийство. Всички говорят за чалгализацията, опошляването и девалвирането на ценностите в обществото, а и в изкуството; говорят и се тръшкат, тюхкат се и си скубят косите. Отговорът е много прост, както всичко гениално. Вдигаме морала и нравствеността в личностен, а после и в обществен план; постъпваме справедливо и морално, не като моралисти, а справедливо!… аз, ти, той, тя… и нещата ще се оправят от само себе си. ………… Ама това е много трудно!!! ……………

Разбира се, че е трудно. За това е добро. Тъкмо това се е опитал да направи и Хамлет. Чувайте! Някъде в първо действие той обяснява на приятеля си Хорацио каква е тая традиция с топовните гърмежи, защото оня не знае, а чува че някъде се гърми и се кърка. Чувайте!

…………………………………..
Уви, традиция е, да!
Макар, че съм израснал и роден,
а също и привикнал на това,
а то се случва, друже, тука,
във тази, нашата страна.
Макар че е традиция, разбирам,
но вътре в себе си открай презирам…
…човешкото в човека поругали;
това е сянка и върху добрите ни дела…
…подобни свински ритуали.
На мнение съм те да се премахнат,
защото тъкмо те премахват,
от името на Дания честта.
Това пиянство много ни вреди.
Така ни слагат скверни имена.
За другите народи е добре дошло,
за Дания това е прекомерно зло.
Така се случва и с отделни хора,

…………………………………………

то Ви пошлост и чалга от старо време! Цялата пиеса, тази шекспирова трагедия, крещи срещу аморалните прояви, крещи за нравственост. Това е делото на живота на главния герой. Само моралният човек може да бъде свободен. “ Че Дания си е затвор.”, казва Хамлет на личните войници на Фортуна, които охраняват най-срамотните й части – Розенкранц и Гилденстерн. Те горките, си мислят, че са свободни хора.

Отмъщението не е делото на живота на Хамлет. Борбата за справедливост и висока нравственост е делото на живота му. Отчаянието и отмъщението са предателите, които го побеждават. Те са много по-силни от ония двамата тъпаци – войниците на Фортуна. Поради това пиесата е трагедия; не защото измира маса народ.

Още нещо! Пошлостта, низкият морал и безнравствеността са изключително скучни неща, да, да много скучни неща; всеки ден едно и също, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, едно и също; о-ооо, дойде ми до гуша, писна ми от скука! Няма ли да дойде някой друг, по-различен ден?

Има нещо по-низко и по-ужасно от чалгата, но то всъщност също е чалга. За съжаление е свързано с театъра. Това е един вид театър, при който по време на цялото действие, героите, както главните, така и второстепенните се заплашват един друг, че ще извършат един спрямо друг, известни сексуални действия, сексуална интервенция, къде полудоброволни, къде съвсем насилствени действия, понякога дори и между еднополови партньори, о гнус ме е… и така през цялото повествование; не се бъзикам. Аз разбира се, се изразявам доста научно. Аз съм учен, биолог! Завършил съм биология в Софийския Университет “Свети Климент Охридски”. Обучаван съм години наред да говоря на високо научен език, наричам тези заплахи с биологичния термин полово сношение, но във въпросния театър тези неща се обясняват по възможно най-вулгарния начин и то най-често на езика, на който е писал пиесите си самият Шекспир, разбира се, тези пиеси са дори преведени на хиляди езици. Чуйте! Уилям, прости ми! Читатели, и Вие ме извинете! Точните слова на английски са: фъкин, фъкин, фъкин, фъкин, фъкин, фъкин, … фък… и пак фъкин, и отново фъкин, и само и единствено фъкин… и т.н. и прочие, и така нататък… до края на повествованието… сценарий за чудо и приказ… ръззз-вираш ли! ! ! Взимат и стотици хиляди долари за такава драматургия, което вече не мога да го понеса, а и си вирят носа пред целия свят, все едно, че са велики… дават и акъл!!!!!!! Това на някои места по света се случва и през седемте дни на седмицата; не знам, не съм ходил по тези места; дано да не е така! О, каква невъобразима скука!… освен че е много грозно! О, няма ли да дойде някой по-добър ден за театъра!? Може би следващата седмица.   ……………………….   Война! Обявявам война! Това е чалга!

Най-добрият ми приятел е един албанец. Да, албанец. Случи се така, че той ми спаси живота, тогава когато бях умрял. Това беше преди десетина години. Каза ми “ – Мирослав, ако искаш да направиш нещо добро, направи нещо трудно! Колкото по-трудно, толкова по-добро!”. Той е албански писател. Никому неизвестен. Този албанец ми спаси душата, не тялото. Подаде ми ръка в труден момент, ей така изневиделица, а нито го знаех, нито познавах. Странна птица е. Грижи се за болни и сакати хора, ту в България, ту в Гърция, ту в Албания, ту някъде другаде по света. Призвание. Той пише за удоволствие, но е изключително добър. Като знам само какво прави на разваления си български! Аз предвиждам за него бляскаво бъдеще. Казал съм му, че искам заедно да напишем книга. Той на албански половината, а аз на български другата половина. Цял роман. Общият ни роман ще е страхотна копродукция. Аз вече пиша този общ роман, но албанецът някъде се затри. Някъде по Балканския полуостров. Знам ли? “– Къде се загуби, приятелю? Нали веднъж вече ми помогна с един текст! А аз от дни се бъхтех върху една дума от поемата ми “ОТГОВОРНОСТ”. (поемите прочети оттук) Обадих ти се, прочетох ти написаното, а ти ми каза: – Мирослав, ми дай един часи! – Какъв ти час, давам ти ден; и го научи накрая тоя български!… Не, не, дръж си албанския; от три дни се бъхтя над тази дума. – После ти ми се обади и ми каза, че най-подходящата дума за там е думата ТОКУ; даже бях забравил, че тя съществува в моя език. Означава много, ама много неща. – Откъде я изкопа тая дума, бе албанецо? – А ти ми отговори, “– Е, е, така съм ние поетите. – А после ми каза, че моята поема ти харесва, че имала ритъм! Аз от теб ги знам тия неща за ритъма и римата, да знаеш”. Ето го и текста!

…………………
Онези, старите дувари,
и онова далечно лято…
Току до него е жена му
и любовта й свята.

…………………………………

моите варианти бяха (едва до него е жена му; нали до него е жена му; ала до него е жена му; но там, до него е жена му; сега до него е жена му; до него скоро е жена му и така нататък), Вие кажете не е ли много добър!

– Ей, албанецо, потърси ме! Аз съм твой приятел! Цял живот ще те чакам. Гледал ли си “Танцуващият с вълци”? Там, в края на филма, “Вятър в косите” вика така след своя приятел. Знаеш ли кой е “Вятър в косите”? Той е един индианец. Гледай филма! Така викам аз след теб, албанецо! Къде се загуби? Дължа ти живота си! Аз вече пиша романа, не си играя. Ето, преведох и Шекспир, Хамлет! Ако не ти харесва, кажи! Ако не ти харесват римите, кажи! Мога да го преведа и без рима, само с ритъм. Ще оставя римите само там, където те съществуват в оригинала. Виж това е добра идея! Ще има само ритъм, но толкова добър, че все едно има и рима. Ти си цар на тия неща, но и аз мога да го сторя. Вече направих четири различни превода на стиховете на Хамлет, там в писмото му до Офелия, онова простото четиристишие. Полоний го чете на краля. Четирите ми превода са напълно различни, но избрах единия. Мога да постъпя така и с цялата пиеса. Ти отново ще ми помогнеш… Има там, няколко думи, за които се колебая, даже още не знам, кои трябва да бъдат тия думи, но ти отново ще ми помогнеш. Давам ти два дни… не, три! За теб ще е детска игра. Нали така сте били вие, поетите?!… “– Е, е, така съм ние поетите!” – Така ли сте ти, поетите, приятелю?… и го научи накрая тоя български!

– Нали знаеш историята на романа? Истинска е, не те майтапя. Разказвал съм ти я. Казах ти, че имам страшен сюжет; жив сюжет. Анна Мария, Йово Кралев Василевски, Ириней, Лина проституиращата… Лина бе, оная с черната коса, която става велика жена; Анна също става велика жена; а да видим! Там е и магьосникът Валтазар, могъщият, който аз осъдих на смърт, а Ирина пресветата отне всичките му сили, ей така в един миг само, а после той стана най-добрият ми приятел, ама умря… и сега мой приятел си ти, а аз му казах на Валтазар какво трябва да направи, за да се обогати, защото е беден и гол, и е несретник, а след това започнах да изпълнявам неговия завет. Ирина отне всичките му сили. Тя просто застана до него, усмихна му се и толкова. Не го уби, а отне силата му. Виж, албанецо, и Марцел, единият от приятелите на Хамлет говори за тези неща още в първата сцена на първо действие! Той дословно казва на Хорацио и на другите:
……………….
на маговете и суетните такъми,
дори сами понечвали да хукнат.

………………………

Какво са маговете без техните суетни такъми? Нищо! Даже повече от нищо! Нищо и половина! Така стана и с Валтазар. Какво е една леярка на куршуми без нейните такъми? А такъмите на Валтазар не бяха такива. Те бяха невидими. Той се надсмиваше над врачките и баячките. Той беше силен, но Ирина не го уби, а само прогони силата му, а аз исках тя да го убие, а после съжалих, че съм искал това, а след това започнах да изпълнявам неговия завет. Знаеш ли какъв е заветът му към мен, албанецо? Да довърша делото му, ама не онова магьосническото, защото той беше омагьосал Анна Мария, за да няма тя воля, а наопаки, това, което той начена да върши малко преди смъртта си… ала умря без време. Той не е имал вълшебна пръчица и не е летял по въздуха, но можеше да омагьосва и да отнема волята на хората. Той можеше да им внушава своята воля, все едно, че е тяхна. Той знаеше миналото на всеки човек, само миналото, дори и най-малките подробности, но не и бъдещето, не и бъдещето. Хора, не бойте се! Миналото се е случило, значи е известно. Не е голяма работа да знаеш нещо, което се е случило и което вече е известно. Голяма работа е да уважаваш свободната воля на хората, но само, ако преди това не си им я отнел. Голяма работа е да обичаш хората. Магьосниците никога не са обичали хората. Те обичат само магьосническото си изкуство.

Албанецо, нали знаеш как започва моят роман, нашият роман? Със стихотворение. Казва се КАРТИНА. Без теб не мога да изпълня завета на Валтазар. Заради това викам отчаяно след теб, а и защото ти си най-добрият ми приятел. Чети!

 

КАРТИНА

 

Разказа е покъртителен, да не спорите ви моля!
Никой да не бъде мнителен, беше мъжката му воля.

И детето пак поде, туй, което с много страх
и треперещи ръце бе разказало на тях.
Срещна ги на път за село, те вървели през гората,
той насочил поглед смело, тя до него за ръката.
И съпрузите повели треперещо детето,
и решили да разкаже на хората, което
преди минутка чули и заедно на път…….…
Но хората от селото, дали ще разберат?!

( Тук е мястото на тази истинска, трогателна история, където приликата с реални лица и събития не е случайна, и която би размекнала много окаменели сърца. За този разказ ще ми бъдат необходими поне деветстотин страници и много, много време, но хората от селото дали ще разберат?! Освен това имам и още един твърде сериозен, може би нерешим проблем. Аз не съм Фьодор Михайлович Достоевски. Но все пак, може би някога, някой ден, с моите прости изразни средства………………)

Думите са убедителни, споровете са излишни.
Туй е толкоз покъртително бяха женските й мисли.

а Ви призная, аз пиша за удоволствие; писането е мое хоби. За добро или за лошо мисълта ми тече в рими. По образование съм биолог. Завършил съм Биологическия факултет на СУ “св. Климент Охридски”. Специализирал съм орнитология, но впоследствие започнах да работя друго. Имам хоби – декоративните растения. Произвеждам магнолии и най-вече дървовидни божури. С това се занимавам професионално. В личният ми уеб сайт www.golfmirren.com казвам няколко думи за себе си и за моята професия. Трябва малко да преработя сайта, някои неща не ми харесват, но… хвърлете му едно око… има и няколко печатни грешки.

Мислите, че си измислям всичко това, за да си чеша крастата, и че се шегувам, и че си търся лековата аудитория, и гледам несериозно на тези неща? Не, напротив! За да Ви докажа, че съм сериозен, ще Ви покажа дори декорите, които започнах да изработвам за романа. Романът ще е една суперпродукция, на която аз съм продуцент, режисьор, сценарист, играещ една от главните роли – тази на Ириней, оператор, статист, осветление, декори; всичко това съм аз, защото за сега не намирам съмишленици, нямам и финансиране, но имам продуцентска къща някъде в главата ми; трудно ми е сам… но съм започнал да правя декорите за романа. А, декори ли казах? Точно тези декори имах предвид. Ето вижте! Градя ги много стабилни и много истински. Това е едно от местата, където вероятно ще се разиграе някоя от сцените… вероятно…  знам ли?… коварно убийство… дълбоко разкаяние… житейски обрат… знам ли? Нещо много романтично и драматично; аз не правя разлика между двете понятия. В романа, Ириней, т.е. аз, съм дърводелец, който се занимава с направа на странни и необичайни мебели, а също с реставрация на старинни мебели. Погледнете, там ще видите мен с брадва в ръка… а-аа не, не разсичам на две Валтазар, той ми е необходим, освен това ми е приятел, освен това той вече умря. На снимките аз дялкам едни дънери от ясенови и акациеви дървета. Не съм сигурен как Валтазар е завършил живота си, може би като свети Киприян, който също е бил страшен магьосник. Тепърва ще узнавам това и веднага ще Ви известявам. Аз така и не се срещнах никога с Валтазар. Страхотно фентази, нали? Имам пред вид снимките.

 

 

2 Responses to Авторът

  1. Биляна :

    Чудни са стъпалата!!! И настроението на това кътче :)

Вашият отговор на Миро Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>